1 Б ратя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

Hermanos míos, no os hagáis maestros muchos de vosotros, sabiendo que recibiremos mayor condenación.

2 З ащото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

Porque todos ofendemos muchas veces. Si alguno no ofende en palabra, éste es varón perfecto, capaz también de refrenar todo el cuerpo.

3 Е то, ние слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

He aquí nosotros ponemos freno en la boca de los caballos para que nos obedezcan, y dirigimos así todo su cuerpo.

4 Е то, и корабите, ако и да са толкова големи и са тласкани от силните ветрове, пак с едно мъничко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.

Mirad también las naves; aunque tan grandes, y llevadas de impetuosos vientos, son gobernadas con un muy pequeño timón por donde el que las gobierna quiere.

5 Т ака и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, а колко много дърва запалва!

Así también la lengua es un miembro pequeño, pero se jacta de grandes cosas. He aquí,!! cuán grande bosque enciende un pequeño fuego!

6 А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.

Y la lengua es un fuego, un mundo de maldad. La lengua está puesta entre nuestros miembros, y contamina todo el cuerpo, e inflama la rueda de la creación, y ella misma es inflamada por el infierno.

7 З ащото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството,

Porque toda naturaleza de bestias, y de aves, y de serpientes, y de seres del mar, se doma y ha sido domada por la naturaleza humana;

8 н о езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.

pero ningún hombre puede domar la lengua, que es un mal que no puede ser refrenado, llena de veneno mortal.

9 С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие!

Con ella bendecimos al Dios y Padre, y con ella maldecimos a los hombres, que están hechos a la semejanza de Dios.

10 О т същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.

De una misma boca proceden bendición y maldición. Hermanos míos, esto no debe ser así.

11 И зворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода?

¿Acaso alguna fuente echa por una misma abertura agua dulce y amarga?

12 В ъзможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка. Мъдростта на небето

Hermanos míos, ¿puede acaso la higuera producir aceitunas, o la vid higos? Así también ninguna fuente puede dar agua salada y dulce. La sabiduría de lo alto

13 К ой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

¿Quién es sabio y entendido entre vosotros? Muestre por la buena conducta sus obras en sabia mansedumbre.

14 Н о ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.

Pero si tenéis celos amargos y contención en vuestro corazón, no os jactéis, ni mintáis contra la verdad;

15 Т ова не е мъдрост, която слиза отгоре, а е земна, животинска, бесовска;

porque esta sabiduría no es la que desciende de lo alto, sino terrenal, animal, diabólica.

16 з ащото където има завист и свадливост, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

Porque donde hay celos y contención, allí hay perturbación y toda obra perversa.

17 Н о мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, сговорчива, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

Pero la sabiduría que es de lo alto es primeramente pura, después pacífica, amable, benigna, llena de misericordia y de buenos frutos, sin incertidumbre ni hipocresía.

18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

Y el fruto de justicia se siembra en paz para aquellos que hacen la paz.