1 Б ратя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

HERMANOS míos, no os hagáis muchos maestros, sabiendo que recibiremos mayor condenación.

2 З ащото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

Porque todos ofendemos en muchas cosas. Si alguno no ofende en palabra, éste es varón perfecto, que también puede con freno gobernar todo el cuerpo.

3 Е то, ние слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

He aquí nosotros ponemos frenos en las bocas de los caballos para que nos obedezcan, y gobernamos todo su cuerpo.

4 Е то, и корабите, ако и да са толкова големи и са тласкани от силните ветрове, пак с едно мъничко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.

Mirad también las naves: aunque tan grandes, y llevadas de impetuosos vientos, son gobernadas con un muy pequeño timón por donde quisiere el que las gobierna.

5 Т ака и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, а колко много дърва запалва!

Así también, la lengua es un miembro pequeño, y se gloría de grandes cosas. He aquí, un pequeño fuego ­cuán grande bosque enciende!

6 А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.

Y la lengua es un fuego, un mundo de maldad. Así la lengua está puesta entre nuestros miembros, la cual contamina todo el cuerpo, é inflama la rueda de la creación, y es inflamada del infierno.

7 З ащото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството,

Porque toda naturaleza de bestias, y de aves, y de serpientes, y de seres de la mar, se doma y es domada de la naturaleza humana:

8 н о езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.

Pero ningún hombre puede domar la lengua, que es un mal que no puede ser refrenado; llena de veneno mortal.

9 С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие!

Con ella bendecimos al Dios y Padre, y con ella maldecimos á los hombres, los cuales son hechos á la semejanza de Dios.

10 О т същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.

De una misma boca proceden bendición y maldición. Hermanos míos, no conviene que estas cosas sean así hechas.

11 И зворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода?

¿Echa alguna fuente por una misma abertura agua dulce y amarga?

12 В ъзможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка. Мъдростта на небето

Hermanos míos, ¿puede la higuera producir aceitunas, ó la vid higos? Así ninguna fuente puede hacer agua salada y dulce.

13 К ой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

¿Quién es sabio y avisado entre vosotros? muestre por buena conversación sus obras en mansedumbre de sabiduría.

14 Н о ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.

Pero si tenéis envidia amarga y contención en vuestros corazones, no os gloriés, ni seáis mentirosos contra la verdad:

15 Т ова не е мъдрост, която слиза отгоре, а е земна, животинска, бесовска;

Que esta sabiduría no es la que desciende de lo alto, sino terrena, animal, diabólica.

16 з ащото където има завист и свадливост, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

Porque donde hay envidia y contención, allí hay perturbación y toda obra perversa.

17 Н о мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, сговорчива, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

Mas la sabiduría que es de lo alto, primeramente es pura, después pacífica, modesta, benigna, llena de misericordia y de buenos frutos, no juzgadora, no fingida.

18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

Y el fruto de justicia se siembra en paz para aquellos que hacen paz.