1 Б ратя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

Не багато-хто ставайте, брати мої, учителями, знавши, що більший осуд приймемо.

2 З ащото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

Бо багато ми всі помиляємось. Коли хто не помиляється в слові, то це муж досконалий, спроможний приборкувати й усе тіло.

3 Е то, ние слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

От і коням вкладаєм уздечки до рота, щоб корилися нам, і ми всім їхнім тілом керуємо.

4 Е то, и корабите, ако и да са толкова големи и са тласкани от силните ветрове, пак с едно мъничко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.

От і кораблі, хоч які величезні та гнані вітрами жорстокими, проте найменшим стерном скеровуються, куди хоче стерничий.

5 Т ака и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, а колко много дърва запалва!

Так само й язик, малий член, але хвалиться вельми! Ось маленький огонь, а запалює величезного ліса!

6 А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.

І язик то огонь. Як світ неправости, поставлений так поміж нашими членами, язик сквернить усе тіло, запалює круг життя, і сам запалюється від геєнни.

7 З ащото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството,

Бо всяка природа звірів і пташок, гадів і морських потвор приборкується, і приборкана буде природою людською,

8 н о езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.

та не може ніхто із людей язика вгамувати, він зло безупинне, він повний отрути смертельної!

9 С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие!

Ним ми благословляємо Бога й Отця, і ним проклинаєм людей, що створені на Божу подобу.

10 О т същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.

Із тих самих уст виходить благословення й прокляття. Не повинно, брати мої, щоб так це було!

11 И зворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода?

Хіба з одного отвору виходить вода солодка й гірка?

12 В ъзможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка. Мъдростта на небето

Хіба може, брати мої, фіґове дерево родити оливки, або виноград фіґи? Солодка вода не тече з солонця.

13 К ой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

Хто мудрий і розумний між вами? Нехай він покаже діла свої в лагідній мудрості добрим поводженням!

14 Н о ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.

Коли ж гірку заздрість та сварку ви маєте в серці своєму, то не величайтесь та не говоріть неправди на правду,

15 Т ова не е мъдрост, която слиза отгоре, а е земна, животинска, бесовска;

це не мудрість, що ніби зверху походить вона, але земна, тілесна та демонська.

16 з ащото където има завист и свадливост, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

Бо де заздрість та сварка, там безлад та всяка зла річ!

17 Н о мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, сговорчива, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

А мудрість, що зверху вона, насамперед чиста, а потім спокійна, лагідна, покірлива, повна милосердя та добрих плодів, безстороння та нелукава.

18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

А плід правди сіється творцями миру.