1 ( По слав. 59.) За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давид за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Йоав се върна и порази дванадесет хиляди едомци в Долината на солта. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; разгневил си се; възвърни ни.

Для дириґетна хору. На спів: „Лілея свідчення". Золотий псалом Давидів для навчання, (60-2) коли він підпалив був Арам двух річок і Арам Цови, і вернувся Йоав і побив Едома в Соляній долині, дванадцять тисяч. (60-3) Боже, покинув Ти нас, розпорошив Ти нас, Ти нагнівався був, повернися ж до нас!

2 П отресъл си земята, разпукнал си я; изцели проломите ѝ, защото тя е разклатена.

(60-4) Ти землею затряс, і її розірвав, уздоров же уламки її, бо вона захиталась!

3 П оказал си на народа Си мъчителни неща; напоил си ни с вино до омайване.

(60-5) Ти вчинив, що народ Твій побачив тяжке, напоїв нас отрутним вином...

4 Д ал си знаме на онези, които се боят от Тебе, за да се развява, защото е истината. (Села.)

(60-6) Ти дав прапора тим, хто боїться Тебе, щоб збирались вони перед правдою. Села.

5 З а да се избавят Твоите възлюбени, спаси с десницата Си и ни послушай.

(60-7) Щоб любі Твої були визволені, Своєю правицею допоможи, й обізвися до нас!

6 Б ог говорѝ със светостта Си; затова аз ще тържествувам; ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

(60-8) У святині Своїй Бог промовив: Нехай розвеселюсь, розділю Я Сихем і долину Суккотську поміряю!

7 м ой е Галаад, мой и Манасия, Ефрем също е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

(60-9) Належить Мені Ґілеад, Мені Манасія, а Єфрем охорона Моїй голові, Юда берло Моє.

8 М оав е умивалникът ми, на Едом ще хвърля обувката си; възклицавай за мене, филистимска земьо!

(60-10) Моав то мідниця Мого миття, на Едом узуттям Своїм кину, филистею, вигукуй для Мене із радістю!

9 К ой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

(60-11) Хто мене запровадить до міста твердинного, хто до Едому мене попровадить?

10 Н е Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил и не излизаш вече, о, Боже, с войските ни?

(60-12) Хіба ж Ти покинув нас, Боже, і серед нашого війська не вийдеш вже, Боже?

11 П омогни ни срещу противника, защото суетно е човешкото избавление.

(60-13) Подай же нам поміч на ворога, людська бо поміч марнота!

12 Ч рез Бога ще вървим смело, защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

(60-14) Ми мужність виявимо в Бозі, і Він потопче противників наших!