1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята, като казваха: Ако не се обрежете според Моисеевия обряд, не можете да се спасите.

А дехто, що з Юдеї прийшли, навчали братів: Якщо ви не обріжетеся за звичаєм Мойсеєвим, то спастися не можете.

2 И така, като се получиха немалко противоречия и спорове между тях и Павел и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да отидат по този въпрос в Йерусалим при апостолите и презвитерите.

Коли ж суперечка повстала й чимале змагання в Павла та в Варнави з ними, то постановили, щоб Павло та Варнава, та дехто ще інший із них, пішли в справі цій до апостолів й старших у Єрусалим.

3 И те, изпратени от църквата, минаваха през Финикия и през Самария, като разказваха за обръщението на езичниците и доставяха голяма радост на всички братя.

Тож вони, відпроваджені Церквою, ішли через Фінікію та Самарію, розповідуючи про поганське навернення, і радість велику чинили всім браттям.

4 А като стигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите и разказваха всичко, което беше извършил Бог чрез тях.

Коли ж в Єрусалим прибули вони, були прийняті Церквою, та апостолами, та старшими, і вони розповіли, як багато вчинив Бог із ними.

5 Н о някои от повярвалите сред фарисейската секта станаха и казаха: Нужно е да се обрязват езичниците и да им се заръча да пазят Моисеевия закон. Апостолският събор в Йерусалим

Але дехто, що ввірували з фарисейської партії, устали й сказали, що потрібно поганів обрізувати й наказати, щоб Закона Мойсеєвого берегли.

6 Т огава апостолите и презвитерите се събраха да разискват този въпрос.

І зібрались апостоли й старші, щоб розглянути справу оцю.

7 И след много разисквания Петър стана и им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас мене, така че езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

Як велике ж змагання повстало, Петро встав і промовив до них: Мужі-браття, ви знаєте, що з давнішніх днів вибрав Бог поміж нами мене, щоб погани почули слово Євангелії через уста мої, та й увірували.

8 И сърцеведецът Бог им засвидетелства Своята милост, като даде и на тях Святия Дух, както и на нас;

І засвідчив їм Бог Серцезнавець, давши їм Духа Святого, як і нам,

9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

і між нами та ними різниці Він жадної не вчинив, очистивши вірою їхні серця.

10 А ко е тъй, сега защо изпитвате Бога, за да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?

Отож, чого Бога тепер спокушуєте, щоб учням на шию покласти ярмо, якого ані наші отці, ані ми не здолали понести?

11 Н о ние вярваме, че ще се спасим чрез благодатта на Господ Исус, също както и те.

Та ми віруємо, що спасемося благодаттю Господа Ісуса так само, як і вони.

12 Т огава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павел да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

І вся громада замовкла, і слухали пильно Варнаву й Павла, що розповідали, які то знамена та чуда вчинив через них Бог між поганами!

13 И след като те свършиха да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене.

Як замовкли ж вони, то Яків озвався й промовив: Мужі-браття, послухайте також мене.

14 С имон обясни как Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях хора за Своето име.

Симон ось розповів, як зглянувся Бог від початку, щоб вибрати люд із поганів для Ймення Свого.

15 Т ова е в съгласие и с думите на пророците, както е писано:

І пророчі слова з цим погоджуються, як написано:

16 " След това ще се върна. И пак ще издигна падналата Давидова скиния, и ще съградя наново развалините ѝ, и ще я изправя;

Потому вернуся, і відбудую Давидову скинію занепалу, і відбудую руїни її, і наново поставлю її,

17 з а да потърсят Господа останалите от човеците и всичките народи, които се наричат с името Ми,

щоб шукали Господа люди зосталі та всі народи, над якими Ім'я Моє кликано, говорить Господь, що чинить це все!

18 к азва Господ, Който прави това да е известно отвека."

Господеві відвіку відомі всі вчинки Його.

19 З атова аз съм на мнение да не отегчаваме тези от езичниците, които се обръщат към Бога,

Тому думаю я, щоб не турбувати поган, що до Бога навертаються,

20 а да им пишем да се въздържат от оскверняване чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушени животни и кръв.

але написати до них, щоб стримувались від занечищення ідольського, та від блуду, і задушенини, і від крови.

21 З ащото още от старо време по всички градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се прочита всяка събота в синагогите. Решенията на събора

Бо своїх проповідників має Мойсей по містах здавендавна, і щосуботи читають його в синагогах.

22 Т огава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат помежду си мъже и да ги пратят в Антиохия с Павел и Варнава, а именно: Юда, наречен Варсава, и Сила, изтъкнати между братята.

Тоді постановили апостоли й старші з цілою Церквою вибрати мужів із них, і послати до Антіохії з Павлом та Варнавою Юду, що зветься Варсавва, і Силу, мужів проводирів між братами,

23 И им писаха по тях следното: От апостолите и по-старите братя поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

написавши своїми руками оце: Апостоли й старші брати до братів, що з поган в Антіохії, і Сирії, і Кілікії: Вітаємо вас!

24 П онеже чухме, че някои, които са излезли от нас, са ви смутили с думите си и са разстроили душите ви като ви казват да се обрязвате и да пазите закона, без да са приели заповед от нас,

Через те, що ми чули, що деякі з вас, яким ми того не доручували, стурбували наукою вас, і захитали вам душі,

25 т о ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павел,

то ми постановили однодушно, зібравшися, щоб обраних мужів послати до вас із коханими нашими Варнавою та Павлом,

26 ч овеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

людьми тими, що душі свої віддали за Ім'я Господа нашого Ісуса Христа.

27 И така, изпращаме Юда и Сила да ви съобщят и те устно същите неща.

Тож ми Юду та Силу послали, що вияснять усно те саме.

28 З ащото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никое друго бреме, освен следните необходими неща:

Бо зволилось Духові Святому і нам, тягару вже ніякого не накладати на вас, окрім цього необхідного:

29 д а се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушени животни, също и от блудство; от които ако се пазите, ще направите добре. Здравейте!

стримуватися від ідольських жертов та крови, і задушенини, та від блуду. Оберегаючися від того, ви зробите добре. Бувайте здорові!...

30 И така, изпратените слязоха в Антиохия и като събраха всички вярващи, дадоха им посланието.

Посланці ж прийшли в Антіохію, і, зібравши народ, доручили листа.

31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението, което им даваше.

А перечитавши, раділи з потішення того.

32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.

А Юда та Сила, самі бувши пророками, частим словом підбадьорували та зміцняли братів.

33 И след като престояха там известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при онези, които ги бяха изпратили.

А як перебули вони там якийсь час, то брати їх відпустили з миром до тих, хто їх вислав.

34 Н о Сила намери за добре да остане още там.

Але Сила схотів лишитися там, а Юда вернувся до Єрусалиму.

35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия и заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение. Начало на второто пришествие

А Павло з Варнавою в Антіохії жили, навчаючи та благовістячи разом із іншими багатьома Слово Господнє.

36 А след няколко дни Павел каза на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, където сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме как са братята.

А по декількох днях промовив Павло до Варнави: Ходімо знов, і відвідаймо наших братів у кожному місті, де ми провіщали Слово Господнє, як вони пробувають.

37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоан, наречен Марк;

А Варнава хотів був узяти з собою Івана, що званий був Марком.

38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се беше отделил от тях още от Памфилия и не отиде с тях на делото.

Та Павло вважав за потрібне не брати з собою того, хто від них відлучився з Памфілії, та з ними на працю не йшов.

39 И така, възникна разпра помежду им, така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марк и отплаваха за Кипър,

І повстала незгода, і розлучились вони між собою. Тож Варнава взяв Марка, і поплинув до Кіпру.

40 а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.

А Павло вибрав Силу й пішов, Божій благодаті братами доручений.

41 И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.

І проходив він Сирію та Кілікію, Церкви зміцнюючи.