1 Н е се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди денят.

Не вихвалюйся завтрішнім днем, бо не знаєш, що день той породить.

2 Н ека те хвали друг, а не твоите уста, чужд, а не твоите устни.

Нехай інший тебе вихваляє, а не уста твої, чужий, а не губи твої.

3 К амъкът е тежък и пясъкът много тежи; но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

Каміння тягар, і пісок важка річ, та гнів нерозумного тяжчий від них від обох.

4 Я ростта е жестока и гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта?

Лютість жорстокість, а гнів то затоплення, та хто перед заздрістю встоїть?

5 Я вното изобличение е по-добро от онази любов, която не се проявява.

Ліпше відкрите картання, ніж таємна любов.

6 У дари от приятел са искрени, а целувки от неприятел - изобилни.

Побої коханого вірність показують, а в ненависника поцілунки численні.

7 Н аситената душа се отвръща и от медена пита, а на гладната душа всичко горчиво е сладко.

Сита душа топче й мед щільниковий, а голодній душі все гірке то солодке.

8 К акто птица, която е напуснала гнездото си, така е човек, който е напуснал мястото си.

Як птах, що гніздо своє кинув, так і людина, що з місця свого мандрує.

9 К акто благоуханните масла и каденията веселят сърцето, така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

Олива й кадило потішують серце, і солодкий нам друг за душевну пораду.

10 Н е изоставяй своя приятел, нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брат си в деня на нещастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

Друга свого й друга батька свого не кидай, а в дім брата свого не приходь в день нещастя свого, ліпший сусіда близький за далекого брата!

11 С ине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам какво да отговарям на онзи, който ме укорява.

Будь мудрий, мій сину, й потіш моє серце, і я матиму що відповісти, як мені докорятиме хто.

12 Б лагоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред - и страдат.

Мудрий бачить лихе і ховається, а безумні йдуть і караються.

13 В земи дрехата на този, който поръчителства за чужд. Да! Вземи залог от онзи, който поръчителства за чужда жена.

Візьми його одіж, бо він поручивсь за чужого, і за чужинку заставу візьми.

14 К ойто става рано и благославя ближния си с висок глас, ще се сметне, като че го кълне.

Хто сильним голосом благословляє із раннього ранку свого товариша, за прокляття залічується це йому.

15 Н епрестанно капене в дъждовен ден и свадлива жена са еднакви;

Ринва, постійно текуча слотливого дня та жінка сварлива однакове:

16 к ойто може да я обуздае, би обуздал вятъра и би скрил благоуханно масло с десницата си. Неудовлетвореността на човека

хто хоче сховати її той вітра ховає, чи оливу пахучу правиці своєї, що видасть себе.

17 Ж елязо остри желязо; така и човек наостря лицето си срещу приятеля си.

Як гострить залізо залізо, так гострить людина лице свого друга.

18 К ойто пази смокинята, ще яде плода ѝ, и който се грижи за господаря си, ще бъде почитан.

Сторож фіґовниці плоди її споживає, а хто пана свого стереже, той шанований.

19 К акто водата отразява лице срещу лице, така сърцето - човек срещу човека.

Як лице до лиця у воді, так серце людини до серця людини.

20 А дът и смъртта не се насищат; така и човешките очи не се насищат.

Шеол й Аваддон не наситяться, не наситяться й очі людини.

21 Г орнилото е за пречистване среброто и пещта - за златото. А човек се изпитва чрез онова, с което се хвали.

Що для срібла топильна посудина, і горно для золота, те для людини уста, які хвалять її.

22 Д ори и с черясло да сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, пак безумието му няма да се отдели от него.

Хоч нерозумного будеш товкти товкачем поміж зернами в ступі, не відійде від нього глупота його!

23 В нимавай да познаваш състоянието на стадата си и се грижи за добитъка си;

Добре знай вигляд своєї отари, поклади своє серце на череди,

24 з ащото богатството не е вечно и короната не трае от род в род.

бо багатство твоє не навіки, і чи корона твоя з роду в рід?

25 С еното се прибира, зеленината се явява и планинските билки се събират.

Появилася зелень, і трава показалась, і збирається сіно із гір,

26 А гнетата ти служат за облекло и козлите - за купуване на нива.

будуть вівці тобі на вбрання, і козли ціна поля,

27 Щ е има достатъчно козе мляко за храна на тебе, на дома ти и за живеене на слугините ти.

і молока твоїх кіз буде досить на їжу тобі, на їду твого дому, і на життя для служниць твоїх.