1 К огато седнеш да ядеш с началник, прегледай добре какво има пред тебе;

Коли сядеш хліб їсти з володарем, то пильно вважай, що перед тобою,

2 п остави ограничение на гърлото си, ако си лаком;

і поклади собі в горло ножа, якщо ти ненажера:

3 н е пожелавай вкусните му ястия, защото те са примамливи гозби.

не жадай його ласощів, бо вони хліб обманливий!

4 Н е се старай да придобиеш богатство, изостави тази си мисъл.

Не мордуйся, щоб мати багатство, відступися від думки своєї про це,

5 У стремиш ли към него очите си - вече го няма! Защото наистина богатството си прави крила - както орел, който лети към небето.

свої очі ти звернеш на нього, й нема вже його: бо конче змайструє воно собі крила, і полетить, мов орел той, до неба...

6 Н е яж хляба на онзи, който има лошо око, нито пожелавай вкусните му ястия,

Не їж хліба в злоокого, і не пожадай лакоминок його,

7 з ащото каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, но сърцето му не е с тебе.

бо як у душі своїй він обраховує, такий є. Він скаже тобі: Їж та пий! але серце його не з тобою,

8 З алъка, който си изял, ще повърнеш и ще изгубиш добрите си думи.

той кавалок, якого ти з'їв, із себе викинеш, і свої гарні слова надаремно потратиш!

9 Н е говори на безумния, защото той ще презре разумността на думите ти.

Не кажи до ушей нерозумному, бо погордить він мудрістю слів твоїх.

10 Н е премествай стари межди, нито влизай в нивите на сирачетата,

Не пересувай вікової границі, і не входь на сирітські поля,

11 з ащото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

бо їхній Визволитель міцний, Він за справу їхню буде судитись з тобою!

12 П редай сърцето си на поука и ушите си - към думи на знание.

Своє серце зверни до навчання, а уші свої до розумних речей.

13 Д а не ти се свиди да наказваш детето, защото, ако и да го биеш с пръчка, няма да умре.

Не стримуй напучування юнака, коли різкою виб'єш його, не помре:

14 Т и, като го биеш с пръчката, ще избавиш душата му от ада. Наставления на мъдър баща към син

ти різкою виб'єш його, і душу його від шеолу врятуєш.

15 С ине мой, ако сърцето ти бъде мъдро, то и на моето сърце ще е драго.

Мій сину, якщо твоє серце змудріло, то буде радіти також моє серце,

16 Д а! Сърцето ми ще се радва, когато устните ти изговарят правото.

і нутро моє буде тішитись, коли уста твої говоритимуть слушне.

17 С ърцето ти да не завижда на грешните, а да пребъдва в страх от Господа цял ден,

Нехай серце твоє не завидує грішним, і повсякчас пильнуй тільки страху Господнього,

18 з ащото наистина има бъдеще и надеждата ти няма да загине.

бо існує майбутнє, і надія твоя не загине.

19 Т и, сине мой, слушай и бъди мъдър, и оправяй сърцето си в пътя.

Послухай, мій сину, та й помудрій, і нехай твоє серце ступає дорогою рівною.

20 Н е бъди между онези, които се напиват с вино, между невъздържани хора, които преяждат с месо,

Не будь поміж тими, що жлуктять вино, поміж тими, що м'ясо собі пожирають,

21 з ащото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят и сънливостта ще облече човека с дрипи.

бо п'яниця й жерун збідніють, а сонливий одягне лахміття.

22 С лушай баща си, който те е родил, и не презирай майка си, когато остарее.

Слухай батька свого, він тебе породив, і не гордуй, як постаріла мати твоя.

23 К упувай истината и не я продавай, също и мъдростта, поуката и разума.

Купи собі й не продавай правду, мудрість, і картання та розум.

24 Б ащата на праведния ще се радва много и който ражда мъдър син, ще има радост от него.

Буде вельми радіти батько праведного, і родитель премудрого втішиться ним.

25 И така, нека се веселят твоят баща и твоята майка и да се възхищава онази, която те е родила.

Хай радіє твій батько та мати твоя, хай потішиться та, що тебе породила.

26 С ине мой, дай сърцето си на мен и очите ти нека внимават в моите пътища,

Дай мені, сину мій, своє серце, і очі твої хай кохають дороги мої.

27 з ащото блудницата е дълбока яма и чуждата жена е тесен ров.

Бо блудниця то яма глибока, а криниця тісна чужа жінка.

28 Д а! Тя причаква като за плячка и умножава числото на неверните между хората.

І вона, мов грабіжник, чатує, і примножує зрадників поміж людьми.

29 Н а кого горест? На кого скръб? На кого каране? На кого оплакване? На кого удари без причина? На кого подпухнали очи? -

В кого ой, в кого ай, в кого сварки, в кого клопіт, в кого рани даремні, в кого очі червоні?

30 Н а онези, които се бавят около виното, които отиват да вкусят подправено вино.

У тих, хто запізнюється над вином, у тих, хто приходить попробувати вина змішаного.

31 Н е гледай виното, че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко,

Не дивись на вино, як воно рум'яніє, як виблискує в келіху й рівненько ллється,

32 з ащото после то хапе като змия и жили като ехидна.

кінець його буде кусати, як гад, і вжалить, немов та гадюка,

33 О чите ти ще гледат чужди жени и сърцето ти ще изригва развратни неща;

пантруватимуть очі твої на чужі жінки, і серце твоє говоритиме дурощі...

34 д аже ще бъдеш като някой, който би легнал сред море, или като някой, който би лежал на върха на мачта.

І ти будеш, як той, хто лежить у середині моря, й як той, хто лежить на щогловім верху.

35 У дариха ме, ще кажеш, и не ме заболя; биха ме - и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?

І скажеш: Побили мене, та мені не боліло, мене штурхали, я ж не почув, коли я прокинусь, шукатиму далі того ж...