1 З ащото законът, като съдържа в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота онези, които пристъпват да жертват.

Бо Закон, мавши тільки тінь майбутнього добра, а не самий образ речей, тими самими жертвами, що завжди щороку приносяться, не може ніколи вдосконалити тих, хто приступає.

2 В противен случай те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.

Інакше вони перестали б приноситись, бо ті, хто служить, очищені раз, уже б не мали жадної свідомости гріхів.

3 Н о с тези жертви всяка година става напомняне за греховете.

Але в них спомин про гріхи буває щороку,

4 З ащото не е възможно кръв от телета и козли да отмахне грехове.

бо тож неможливе, щоб кров биків та козлів здіймала гріхи!

5 З атова Христос, като влиза в света, казва: "Жертва и принос не си поискал, но си Ми приготвил тяло;

Тому то, входячи в світ, Він говорить: Жертви й приношення Ти не схотів, але тіло Мені приготував.

6 в сеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни.

Цілопалення й жертви покутної Ти не жадав.

7 Т огава казах: Ето, дойдох (в свитъка на книгата е писано за Мене) да изпълня Твоята воля, о, Боже."

Тоді Я сказав: Ось іду, в звої книжки про Мене написано, щоб волю чинити Твою, Боже!

8 К ато казва първо: "Жертви и приноси, и всеизгаряния, и приноси за грях не си поискал, нито са Ти угодни" (които впрочем се принасят според закона),

Він вище сказав, що жертви й приносу, та цілопалення й жертви покутної, які за Законом приносяться, Ти не жадав і Собі не вподобав.

9 п осле казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти." Това означава: Той отмахва първото, за да постанови второто.

Потому сказав: Ось іду, щоб волю Твою чинити, Боже. Відміняє Він перше, щоб друге поставити.

10 С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги.

У цій волі ми освячені жертвоприношенням тіла Ісуса Христа один раз.

11 И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

І кожен священик щоденно стоїть, служачи, і часто приносить жертви ті самі, що ніколи не можуть зняти гріхів.

12 н о Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога

А Він за гріхи світу приніс жертву один раз, і назавжди по Божій правиці засів,

13 и оттогава насам чака, докато се положат враговете Му за Негово подножие.

далі чекаючи, аж вороги Його будуть покладені за підніжка Його ніг.

14 З ащото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.

Бо жертвоприношенням одним вдосконалив Він тих, хто освячується.

15 А и Святият Дух ни свидетелства за това; защото след като е казал:

Свідкує ж і Дух Святий нам, як говорить:

16 " Ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им", прибавя:

Оце заповіт, що його по цих днях встановляю Я з ними, говорить Господь, Закони вої Я дам в їхні серця, і в їхніх думках напишу їх.

17 " И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече."

А їхніх гріхів та несправедливостей їхніх Я більш не згадаю!

18 А където има прощение за тези неща, там вече няма принос за грях. Новият път на вярата

А де їхнє відпущення, там нема вже жертвоприношення за гріхи.

19 И така, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището

Отож, браття, ми маємо відвагу входити до святині кров'ю Ісусовою,

20 п рез новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, т. е. плътта Си,

новою й живою дорогою, яку нам обновив Він через завісу, цебто через тіло Своє,

21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

маємо й Великого Священика над домом Божим,

22 н ека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест, и с тяло, измито в чиста вода;

то приступімо з щирим серцем, у повноті віри, окропивши серця від сумління лукавого та обмивши тіла чистою водою!

23 н ека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал това;

Тримаймо непохитне визнання надії, вірний бо Той, Хто обіцяв.

24 и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела,

І уважаймо один за одним для заохоти до любови й до добрих учинків.

25 к ато не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. Опасност от отстъпничество

Не кидаймо збору свого, як то звичай у деяких, але заохочуймося, і тим більше, скільки більше ви бачите, що зближається день той.

26 З ащото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

Бо як ми грішимо самовільно, одержавши пізнання правди, то вже за гріхи не знаходиться жертви,

27 а едно страшно очакване на съд и на едно огнено негодуване, което ще погълне противниците.

а страшливе якесь сподівання суду та гнів палючий, що має пожерти противників.

28 А ко някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,

Хто відкидає Закона Мойсея, такий немилосердно вмирає при двох чи трьох свідках,

29 т огава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е сметнал за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

скільки ж більшої муки, додумуєтеся? заслуговує той, хто потоптав Сина Божого, і хто кров заповіту, що нею освячений, за звичайну вважав, і хто Духа благодаті зневажив!

30 З ащото познаваме Този, Който е казал: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще отплатя", и пак: "Господ ще съди народа Си."

Бо знаємо Того, Хто сказав: Мені помста належить, Я відплачу, говорить Господь. І ще: Господь буде судити народа Свого!

31 С трашно е да падне човек в ръцете на живия Бог. Наставления за постоянство и търпение

Страшна річ упасти в руки Бога Живого!

32 П рипомняйте си още за първите дни, когато, след като бяхте просветени, претърпяхте голяма борба от страдания,

Згадайте ж про перші дні ваші, як ви просвітилися й витерпіли запеклу боротьбу страждань.

33 к ога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тези, които страдаха така.

Ви були то видовищем зневаги й знущання, то були учасниками тих, що жили так.

34 З ащото вие не само страдахте с онези, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

Ви бо страждали й з ув'язненими, і грабунок свого майна прийняли з потіхою, відаючи, що маєте в небі для себе майно неминуще та краще.

35 И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

Тож не відкидайте відваги своєї, бо має велику нагороду вона.

36 З ащото ви е нужно търпение, така че, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

Бо вам терпеливість потрібна, щоб Божу волю вчинити й прийняти обітницю.

37 " Защото още много малко време, и ще дойде Този, Който има да дойде, и няма да се забави.

Бо ще мало, дуже мало, і Той, хто має прийти, прийде й баритись не буде!

38 А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми."

А праведний житиме вірою. І: Коли захитається він, то душа Моя його не вподобає.

39 Н ие обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.

Ми ж не з тих, хто хитається на загибіль, але віруємо на спасіння душі.