1 С оломоновата песен на песните.

Соломонова Пісня над піснями.

2 Н ека ме целуне с целувките на устата си, защото любовта ти е по-желана от виното.

Нехай він цілує мене поцілунками уст своїх, бо ліпші кохання твої від вина!

3 Т воите масла са благоуханни; името ти е ароматно като разлято масло; затова те обичат девиците.

На запах оливи твої запашні, твоє ймення неначе олива розлита, тому діви кохають тебе!

4 П ривлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; ще се радваме и ще веселим за тебе, ще спомняме твоята любов повече от виното; с право те обичат! Призив към йерусалимските дъщери и към възлюбения

Потягни ти мене за собою, біжім! Цар впровадив мене у палати свої, ми радіти та тішитись будемо тобою, згадаємо кохання твої, від вина приємніші, поправді кохають тебе!

5 Ч ерна съм, но хубава, йерусалимски дъщери, като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

Дочки єрусалимські, я чорна та гарна, немов ті намети кедарські, мов занавіси Соломонові!

6 Н е ме гледайте, че съм почерняла, понеже слънцето ме е опърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, ме оставиха да пазя лозята; но своето лозе не опазих.

Не дивіться на те, що смуглявенька я, бож сонце мене опалило, сини неньки моєї на мене розгнівалися, настановили мене сторожити виноградники, та свого виноградника власного не встерегла я!...

7 К ажи ми ти кого обича душата ми, къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне; че защо да съм като такава, която се скита край стадата на твоите другари? Разговор между обичащите се

Скажи ж мені ти, кого покохала душа моя: Де ти пасеш? Де даєш ти спочити у спеку отарі? Пощо біля стад твоїх друзів я буду, немов та причинна?

8 А ко ти не знаеш, хубавице между жените, излез по дирите на стадата и паси яретата си при шатрите на овчарите.

Якщо ти не знаєш цього, вродливіша посеред жінок, то вийди собі за слідами отари, і випасуй при шатрах пастуших козлятка свої.

9 У подобих те, любима моя, на конете от фараоновите колесници.

Я тебе прирівняв до лошиці в возах фараонових, о моя ти подруженько!

10 К расиви са твоите бузи с плетенки и шията ти - с огърлици.

Гарні щічки твої поміж шнурами перел, а шийка твоя між разками намиста!

11 Щ е ти направим златни плетеници със сребърни копчета.

Ланцюжки золоті ми поробимо тобі разом із срібними кульками!

12 Д окато царят седи на трапезата си, нардът ми издава благоуханието си.

Доки цар при своєму столі, то мій нард видає свої пахощі.

13 В ъзлюбеният ми е за мене като китка от смирна, която лежи между гърдите ми.

Мій коханий для мене мов китиця мирри: спочиває між персами в мене!

14 В ъзлюбеният ми е за мене като кипрова китка в лозята на Енгади.

Мій коханий для мене мов кипрове гроно в ен-ґедських садах-виноградах!

15 Е то, хубава си, любима моя, ето, хубава си; очите ти са като на гълъбите.

Яка ти прекрасна, моя ти подруженько, яка ти хороша! Твої очі немов голубині!

16 Е то, хубав си, любими мой, да! Приятен си; и постелката ни е зеленината.

Який ти прекрасний, о мій ти коханий, який ти приємний! а ложе нам зелень!

17 Г редите на къщите ни са кедрови, дъските ни са кипарисови.

Бруси наших домів то кедрини, стелі в нас кипариси!