1 ( По слав. 76.) За първия певец, по Едутун, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

Для дириґетна хору. Псалом Асафів. (77-2) Мій голос до Бога, й я кликати буду, мій голос до Бога, й почує мене!

2 В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши.

(77-3) В день недолі моєї шукаю я Господа, до Нього рука моя витягнена вночі й не зомліє, не хоче душа моя бути потішена:

3 С помням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)

(77-4) згадаю про Бога й зідхаю, розважаю й мій дух омліває! Села.

4 У държаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.

(77-5) Ти держиш повіки очей моїх, я побитий і не говорю...

5 Р азмислих за древните дни, за годините на старите времена.

(77-6) Пригадую я про дні давні, про роки відвічні,

6 С помням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва:

(77-7) свою пісню вночі я пригадую, говорю з своїм серцем, а мій дух розважає:

7 Г оспод довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение?

(77-8) Чи навіки покине Господь, і вже більш не вподобає?

8 П рестанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги?

(77-9) Чи навіки спинилася милість Його? Чи скінчилося слово Його в рід і рід?

9 З абрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)

(77-10) Чи Бог милувати позабув? Чи гнівом замкнув Він Своє милосердя? Села.

10 Т огава казах: Това е слабост за мене - да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.

(77-11) і промовив був я: То страждання моє переміна правиці Всевишнього.

11 Щ е спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,

(77-12) Пригадаю я вчинки Господні, як чудо Твоє я згадаю віддавна,

12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.

(77-13) і буду я думати про кожен Твій чин, і про вчинки Твої оповім!

13 Б оже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог?

(77-14) Боже, святая дорога Твоя, котрий бог великий, як Бог наш?

14 Т и си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.

(77-15) Ти Той Бог, що чуда вчиняє, Ти виявив силу Свою між народами,

15 И зкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.)

(77-16) Ти визволив люд Свій раменом, синів Якова й Йосипа! Села.

16 В идяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните.

(77-17) Тебе бачили води, о Боже, Тебе бачили води й тремтіли, затряслися й безодні.

17 О блаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха.

(77-18) Лилася струмком вода з хмар, тучі видали грім, також там і сям Твої стріли літали.

18 Г ласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати.

(77-19) Гуркіт грому Твого на небесному колі, й блискавки освітили вселенну, тремтіла й тряслася земля!

19 П рез морето беше Твоят път и стъпките Ти - през големите води, и следите Ти не се познаваха.

(77-20) Через море дорога Твоя, а стежка Твоя через води великі, і не видно було Твоїх стіп.

20 В одил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон.

(77-21) Ти провадив народ Свій, немов ту отару, рукою Мойсея та Аарона.