1 ( По слав. 76.) За първия певец, по Едутун, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

Con mi voz clamé a Dios, A Dios clamé, y él me escuchará.

2 В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши.

Al Señor busqué en el día de mi angustia; Alzaba a él mis manos de noche, sin descanso; Mi alma rehusaba consuelo.

3 С помням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)

Me acordaba de Dios, y me conmovía; Me quejaba, y desmayaba mi espíritu. Selah

4 У държаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.

No me dejabas pegar los ojos; Estaba yo quebrantado, y no hablaba.

5 Р азмислих за древните дни, за годините на старите времена.

Consideraba los días desde el principio, Los años de los tiempos pasados.

6 С помням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва:

Me acordaba de mis cánticos de noche; Meditaba en mi corazón, Y mi espíritu inquiría:

7 Г оспод довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение?

¿Desechará el Señor para siempre, Y no volverá más a sernos propicio?

8 П рестанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги?

¿Ha cesado para siempre su misericordia? ¿Se ha acabado perpetuamente su promesa?

9 З абрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)

¿Ha olvidado Dios el tener misericordia? ¿Ha encerrado en su ira sus entrañas? Selah

10 Т огава казах: Това е слабост за мене - да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.

Y me dije: Este es mi tormento: Que la diestra del Altísimo ha cambiado.

11 Щ е спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,

Me acordaré de las obras de JAH; Sí, haré memoria de tus antiguos portentos.

12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.

Meditaré en todas tus obras, Y hablaré de tus hazañas.

13 Б оже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог?

Oh Dios, santo es tu camino; ¿Qué dios es grande como nuestro Dios?

14 Т и си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.

Tú eres el Dios que hace maravillas; Hiciste notorio entre los pueblos tu poder.

15 И зкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.)

Con tu brazo redimiste a tu pueblo, A los hijos de Jacob y de José. Selah

16 В идяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните.

Te vieron las aguas, oh Dios; Las aguas te vieron, y temieron; Los abismos también se estremecieron.

17 О блаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха.

Las nubes echaron inundaciones de aguas; Tronaron los cielos, Y discurrieron tus rayos.

18 Г ласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати.

La voz de tu trueno estaba en el torbellino; Tus relámpagos alumbraron el mundo; Se estremeció y tembló la tierra.

19 П рез морето беше Твоят път и стъпките Ти - през големите води, и следите Ти не се познаваха.

En el mar te abriste camino, Y tus sendas en las muchas aguas; Y tus pisadas no dejaron rastro.

20 В одил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон.

Condujiste a tu pueblo como rebaño Por mano de Moisés y de Aarón.