1 А ко говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.

Si yo hablara lenguas humanas y angélicas, pero no tengo amor, vengo a ser como bronce que resuena, o címbalo que retiñe.

2 И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

Y si tuviese profecía, y entendiese todos los misterios y toda ciencia, y si tuviese tanta fe como para trasladar montañas, pero no tengo amor, nada soy.

3 И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.

Y si repartiese todos mis bienes para dar de comer a los pobres, y si entregase mi cuerpo para ser quemado, pero no tengo amor, de nada me sirve.

4 Л юбовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,

El amor es paciente, es servicial; el amor no tiene envidia, el amor no es jactancioso, no se engríe;

5 н е безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

no hace nada indecoroso, no busca su propio interés, no se irrita, no toma en cuenta el mal;

6 н е се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

no se goza de la injusticia, mas se goza de la verdad.

7 в сичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Todo lo excusa, todo lo cree, todo lo espera, todo lo soporta.

8 Л юбовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

El amor no caduca jamás; pero las profecías caerán en desuso, y cesarán las lenguas, y el conocimiento actual quedará fuera de uso.

9 З ащото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

Porque en parte conocemos, y en parte profetizamos;

10 н о когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

mas cuando venga lo perfecto, entonces lo que es en parte quedará fuera de uso.

11 К огато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

Cuando yo era niño, hablaba como niño, pensaba como niño, razonaba como niño; mas cuando me hice hombre, dejé a un lado lo que era de niño.

12 З ащото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

Pues ahora vemos mediante espejo, borrosamente; mas entonces veremos cara a cara. Ahora conozco en parte; pero entonces conoceré tan cabalmente como soy conocido.

13 И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Y ahora, permanecen la fe, la esperanza y el amor, estos tres; pero el mayor de ellos es el amor.