1 А ко говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.

If with the tongues of men and of messengers I speak, and have not love, I have become brass sounding, or a cymbal tinkling;

2 И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

and if I have prophecy, and know all the secrets, and all the knowledge, and if I have all the faith, so as to remove mountains, and have not love, I am nothing;

3 И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.

and if I give away to feed others all my goods, and if I give up my body that I may be burned, and have not love, I am profited nothing.

4 Л юбовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,

The love is long-suffering, it is kind, the love doth not envy, the love doth not vaunt itself, is not puffed up,

5 н е безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

doth not act unseemly, doth not seek its own things, is not provoked, doth not impute evil,

6 н е се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

rejoiceth not over the unrighteousness, and rejoiceth with the truth;

7 в сичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

all things it beareth, all it believeth, all it hopeth, all it endureth.

8 Л юбовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

The love doth never fail; and whether prophecies, they shall become useless; whether tongues, they shall cease; whether knowledge, it shall become useless;

9 З ащото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

for in part we know, and in part we prophecy;

10 н о когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

and when that which is perfect may come, then that which in part shall become useless.

11 К огато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

When I was a babe, as a babe I was speaking, as a babe I was thinking, as a babe I was reasoning, and when I have become a man, I have made useless the things of the babe;

12 З ащото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

for we see now through a mirror obscurely, and then face to face; now I know in part, and then I shall fully know, as also I was known;

13 И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

and now there doth remain faith, hope, love -- these three; and the greatest of these love.