1 И зявеното пророчество, което пророк Авакум чу във видение:

The burden that Habakkuk the prophet hath seen:

2 Д окога, Господи, ще викам, а Ти не искаш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не искаш да избавиш.

Till when, O Jehovah, have I cried, And Thou dost not hear? I cry unto Thee -- `Violence,' and Thou dost not save.

3 З ащо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мен, има и каране, и спор се повдига.

Why dost Thou shew me iniquity, And perversity dost cause to behold? And spoiling and violence before me, And there is strife, and contention doth lift up,

4 З атова законът е отслабнал и правосъдието не отива към победа; защото нечестивите окръжават праведния и правосъдието излиза извратено. Божият отговор

Therefore doth law cease, And judgment doth not go forth for ever, For the wicked is compassing the righteous, Therefore wrong judgment goeth forth.

5 П огледнете между народите, вникнете и се учудете много; защото Аз ще извърша едно дело в нашите дни, което няма да повярвате, ако и да ви бъде разказано.

Look ye on nations, and behold and marvel greatly. For a work He is working in your days, Ye do not believe though it is declared.

6 З ащото Аз повдигам халдейците, този лют и нетърпелив народ, който минава през широчината на света, за да завладее селища, които не са негови.

For, lo, I am raising up the Chaldeans, The bitter and hasty nation, That is going to the broad places of earth, To occupy tabernacles not its own.

7 С трашни и ужасни са те; съдът и властта им произлизат от самите тях.

Terrible and fearful it, From itself its judgment and its excellency go forth.

8 К онете им са по-бързи от леопарди и по-свирепи от вечерни вълци; конниците им скачат отпуснато. Да! Конниците им идват отдалеч, летят като орел, който бърза да разкъсва.

Swifter than leopards have been its horses, And sharper than evening wolves, And increased have its horsemen, Even its horsemen from afar come in, They fly as an eagle, hasting to consume.

9 В сички идат за насилие; лицата им са насочени напред и събират пленници като пясък.

Wholly for violence it doth come in, Their faces swallowing up the east wind, And it doth gather as the sand a captivity.

10 Т е се присмиват на царете и първенците са за тях подигравка; присмиват се на всяка крепост, защото, като издигат грамади от пръст, я превземат.

And at kings it doth scoff, And princes a laughter to it, At every fenced place it doth laugh, And it heapeth up dust, and captureth it.

11 Т огава духът му се изменя; преминава като завоевател и върши нечестие, като прави силата си свой бог. Въпрос на Авакум - дали халдейците са по-грешни от Израел?

Then passed on hath the spirit, Yea, he doth transgress, And doth ascribe this his power to his god.

12 Н е си ли Ти отвека, Господи, Боже мой, Святи мой! Няма да умрем. Ти, Господи, си ги определил да извършат Твоята присъда над нас; и Ти, Могъщи, си ги поставил за наше наказание.

Art not Thou of old, O Jehovah, my God, my Holy One? We do not die, O Jehovah, For judgment Thou hast appointed it, And, O Rock, for reproof Thou hast founded it.

13 Т ъй като очите Ти са много чисти, за да гледаш злото, и не можеш да погледнеш извращението, защо гледаш към беззаконниците и мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си?

Purer of eyes than to behold evil, To look on perverseness Thou art not able, Why dost Thou behold the treacherous? Thou keepest silent when the wicked Doth swallow the more righteous than he,

14 И правиш хората като морските риби, като гадините, които си нямат управител?

And Thou makest man as fishes of the sea, As a creeping thing -- none ruling over him.

15 Х алдеецът изтръгва всичките с въдица, влачи ги в мрежата си и ги събира в невода си; затова се весели и радва.

Each of them with a hook he hath brought up, He doth catch it in his net, and gathereth it in his drag, Therefore he doth joy and rejoice.

16 П о тази причина жертва на мрежата си и гори тамян на невода си; защото чрез тях делът му е тлъст и ястието му - отбрано.

Therefore he doth sacrifice to his net, And doth make perfume to his drag, For by them his portion fertile, and his food fat.

17 Н о дали затова ще изпразва мрежата си и ще престане от милост да убива постоянно народите?

Doth he therefore empty his net, And continually to slay nations spare not?