1 К ак седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Онази, която беше княгиня между областите, стана поданица!

How hath she sat alone, The city abounding with people! She hath been as a widow, The mighty among nations! Princes among provinces, She hath become tributary!

2 Н епрестанно плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ; между всичките ѝ любовници няма кой да я утешава; всичките ѝ приятели ѝ изневериха; станаха ѝ неприятели.

She weepeth sore in the night, And her tear on her cheeks, There is no comforter for her out of all her lovers, All her friends dealt treacherously by her, They have been to her for enemies.

3 Ю да отиде в плен от притеснение и тежко робуване; живее между езичниците, не намира покой; всичките му гонители го стигнаха сред теснините му.

Removed hath Judah because of affliction, And because of the abundance of her service; She hath dwelt among nations, She hath not found rest, All her pursuers have overtaken her between the straits.

4 Т ъжат сионските пътници, защото никой не идва на определените празници; всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат; девиците му са наскърбени; и сам той е в горест.

The ways of Zion are mourning, Without any coming at the appointed time, All her gates are desolate, her priests sigh, Her virgins are afflicted -- and she hath bitterness.

5 П ротивниците му взеха връх; неприятелите му благоденстват; защото Господ го наскърби поради многото му беззакония; младенците му отидоха в плен пред противника.

Her adversaries have become chief, Her enemies have been at ease, For Jehovah hath afflicted her, For the abundance of her transgressions, Her infants have gone captive before the adversary.

6 И от сионовата дъщеря се изгуби цялото ѝ великолепие; първенците ѝ станаха като елени, които не намират пасбище и стават безсилни пред гонещия ги.

And go out from the daughter of Zion doth all her honour, Her princes have been as harts -- They have not found pasture, And they go powerless before a pursuer.

7 В дните на скръбта и скитанията си Йерусалим си спомни всичките желани неща, които имаше от древни времена. Сега, когато народът му е паднал в ръката на противника и никой не му помага, противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.

Remembered hath Jerusalem the days of her affliction and her mournings, all her desirable things that were from the days of old, In the falling of her people into the hand of an adversary, And she hath no helper; Seen her have adversaries, They have laughed at her cessation.

8 Т ежко съгреши йерусалимската дъщеря, затова бе отстранена като нещо нечисто; всички, които я бяха почитали, я презряха, защото видяха голотата ѝ; а тя въздиша и обръща гърба си.

A sin hath Jerusalem sinned, Therefore impure she hath become, All who honoured her have esteemed her lightly, For they have seen her nakedness, Yea, she herself hath sighed and turneth backward.

9 Н ечистотата ѝ беше в полите ѝ; не беше помислила за сетнината си! Затова чудно се е смирила; няма кой да я утешава; виж, Господи, скръбта ми, вика тя, защото неприятелят се възвеличи.

Her uncleanness in her skirts, She hath not remembered her latter end, And she cometh down wonderfully, There is no comforter for her. See, O Jehovah, mine affliction, For exerted himself hath an enemy.

10 П ротивникът е прострял ръката си върху всичките ѝ желани неща; защото тя видя, че в светилището ѝ влязоха езичниците, за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.

His hand spread out hath an adversary On all her desirable things, For she hath seen -- Nations have entered her sanctuary, Concerning which Thou didst command, `They do not come into the assembly to thee.'

11 Ц елият ѝ народ въздиша и иска хляб; дадоха желаните си неща за храна, за да се възобнови животът им; виж, Господи, и погледни; защото се унижих.

All her people are sighing -- seeking bread, They have given their desirable things For food to refresh the body; See, O Jehovah, and behold attentively, For I have been lightly esteemed.

12 Н ехаете ли, всички вие, които заминавате по пътя? Погледнете и вижте - има ли страдание като страданието, което се стовари върху мене, която Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв.

nothing to you, all ye passing by the way? Look attentively, and see, If there is any pain like my pain, That He is rolling to me? Whom Jehovah hath afflicted In the day of the fierceness of His anger.

13 О тгоре Той прати огън в костите ми, който ги облада; простря примка за краката ми; върна ме назад; направи ме пуста и слаба цял ден.

From above He hath sent fire into my bone, And it subdueth it, He hath spread a net for my feet, He hath turned me backward, He hath made me desolate -- all the day sick.

14 Н ечестията ми бяха стегнати върху мене като хомот от ръката Му; те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми; Господ ме предаде в ръцете на онези, срещу които не мога да стоя.

Bound hath been the yoke of my transgressions by His hand, They are wrapped together, They have gone up on my neck, He hath caused my power to stumble, The Lord hath given me into hands, I am not able to rise.

15 Г оспод презря всички силни мъже сред мене; свика против мене събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря.

Trodden down all my mighty ones hath the Lord in my midst, He proclaimed against me an appointed time, To destroy my young men, A wine-press hath the Lord trodden, To the virgin daughter of Judah.

16 З атова аз плача; окото ми, окото ми пролива сълзи, защото се отдалечи от мен Утешителят, Който би възобновил живота ми; синовете ми погинаха, защото неприятелят надделя.

For these I am weeping, My eye, my eye, is running down with waters, For, far from me hath been a comforter, Refreshing my soul, My sons have been desolate, For mighty hath been an enemy.

17 С ион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Яков окръжаващите го да му станат противници; Йерусалим стана между тях като нещо нечисто.

Spread forth hath Zion her hands, There is no comforter for her, Jehovah hath charged concerning Jacob, His neighbours his adversaries, Jerusalem hath become impure among them.

18 П раведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му; слушайте, моля, всички племена и вижте скръбта ми; девиците ми и младежите ми отидоха в плен.

Righteous is Jehovah, For His mouth I have provoked. Hear, I pray you, all ye peoples, and see my pain, My virgins and my young men have gone into captivity.

19 П овиках любовниците си, но те ме излъгаха; свещениците и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.

I called for my lovers, they -- they have deceived me, My priests and my elders in the city have expired; When they have sought food for themselves, Then they give back their soul.

20 В иж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; сърцето ми от дъно се свива, защото зле се разбунтувах против Тебе; навън меч оставя без деца; у дома като че ли смърт владее.

See, O Jehovah, for distress to me, My bowels have been troubled, Turned hath been my heart in my midst, For I have greatly provoked, From without bereaved hath the sword, In the house as death.

21 Ч уха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши; всичките ми неприятели чуха за злощастието ми и се радваха, че си сторил това; обаче Ти ще доведеш провъзгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене.

They have heard that I have sighed, There is no comforter for me, All my enemies have heard of my calamity, They have rejoiced that Thou hast done, Thou hast brought in the day Thou hast called, And they are like to me.

22 Н ека дойде пред Тебе цялото им нечестие и постъпѝ с тях, както постъпи с мене поради всичките ми престъпления; защото много са въздишките ми и сърцето ми чезне.

Come in doth all their evil before Thee, And one is doing to them as Thou hast done to me, For all my transgressions, For many my sighs, and my heart sick!