1 С помни си, Господи, какво ни се случи; погледни и виж как ни укоряват.

Remember, O Jehovah, what hath befallen us, Look attentively, and see our reproach.

2 Н аследството ни мина у чужденци, къщите ни - у странници.

Our inheritance hath been turned to strangers, Our houses to foreigners.

3 О станахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.

Orphans we have been -- without a father, our mothers as widows.

4 В одата си пихме със сребро, дървата ни идват с пари.

Our water for money we have drunk, Our wood for a price doth come.

5 Н ашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме.

For our neck we have been pursued, We have laboured -- there hath been no rest for us.

6 П ротегнахме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.

Egypt we have given a hand, Asshur, to be satisfied with bread.

7 Б ащите ни съгрешиха и ги няма; и ние носим техните беззакония.

Our fathers have sinned -- they are not, We their iniquities have borne.

8 С луги господстват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.

Servants have ruled over us, A deliverer there is none from their hand.

9 Д обиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.

With our lives we bring in our bread, Because of the sword of the wilderness.

10 К ожата ни почервеня като пещ поради върлуването на глада.

Our skin as an oven hath been burning, Because of the raging of the famine.

11 И знасилваха жените в Сион, девиците - в Юдейските градове.

Wives in Zion they have humbled, Virgins -- in cities of Judah.

12 Ч рез техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почитани.

Princes by their hand have been hanged, The faces of elders have not been honoured.

13 М ладежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървата.

Young men to grind they have taken, And youths with wood have stumbled.

14 С тарейшините не седят вече на портите; младежите изоставиха песните си.

The aged from the gate have ceased, Young men from their song.

15 П рестана радостта на сърцето ни; хорото ни се превърна в жалеене.

Ceased hath the joy of our heart, Turned to mourning hath been our dancing.

16 В енецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.

Fallen hath the crown our head, Wo now to us, for we have sinned.

17 З атова чезне сърцето ни; затова причерня на очите ни.

For this hath our heart been sick, For these have our eyes been dim.

18 П оради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него.

For the mount of Zion -- that is desolate, Foxes have gone up on it.

19 Т и, Господи, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.

Thou, O Jehovah, to the age remainest, Thy throne to generation and generation.

20 З ащо ни забравяш завинаги и ни изоставяш за толкова дълго време?

Why for ever dost Thou forget us? Thou forsakest us for length of days!

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни, както отначало -

Turn us back, O Jehovah, unto Thee, And we turn back, renew our days as of old.

22 а ко не си ни отхвърлил съвсем и не си се разгневил много против нас.

For hast Thou utterly rejected us? Thou hast been wroth against us -- exceedingly?