1 З ащо, Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш по време на неволя?

Why, Jehovah, dost Thou stand at a distance? Thou dost hide in times of adversity,

2 Ч рез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; те се хващат в лукавствата, които онези измислят.

Through the pride of the wicked, Is the poor inflamed, They are caught in devices that they devised.

3 З ащото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; и сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

Because the wicked hath boasted Of the desire of his soul, And a dishonest gainer he hath blessed, He hath despised Jehovah.

4 Н ечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири. Всичките му помисли са, че няма Бог.

The wicked according to the height of his face, inquireth not. `God is not!' all his devices.

5 Н еговите пътища са винаги упорити; Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му; той презира всичките си противници.

Pain do his ways at all times, On high Thy judgments before him, All his adversaries -- he puffeth at them.

6 К азва в сърцето си: Няма да се поклатя, от род в род няма да изпадна в злощастие.

He hath said in his heart, `I am not moved,' To generation and generation not in evil.

7 У стата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие; под езика му има злоба и беззаконие.

Of oaths his mouth is full, And deceits, and fraud: Under his tongue perverseness and iniquity,

8 С еди в засада в селата, в скришни места, за да убие невинния; очите му са насочени тайно против безпомощния.

He doth sit in an ambush of the villages, In secret places he doth slay the innocent. His eyes for the afflicted watch secretly,

9 П ричаква скришно като лъв в рова си, причаква, за да грабне сиромаха; сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

He lieth in wait in a secret place, as a lion in a covert. He lieth in wait to catch the poor, He catcheth the poor, drawing him into his net.

10 Н авежда се, снишава се; и безпомощните падат в ноктите му.

He is bruised -- he boweth down, Fallen by his mighty ones hath the afflicted.

11 К азва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

He said in his heart, `God hath forgotten, He hath hid His face, He hath never seen.'

12 С тани, Господи; Боже, издигни ръката Си; да не забравяш кротките.

Arise, O Jehovah! O God, lift up Thy hand! Forget not the humble.

13 З ащо нечестивият презира Бога и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?

Wherefore hath the wicked despised God? He hath said in his heart, `It is not required.'

14 Т и си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, за да ги хващаш в ръката Си; на Тебе се поверява безпомощният; Ти си помощник на сирачето.

Thou hast seen, For Thou perverseness and anger beholdest; By giving into Thy hand, On Thee doth the afflicted leave, Of the fatherless Thou hast been an helper.

15 С троши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

Break the arm of the wicked and the evil, Seek out his wickedness, find none;

16 Г оспод е цар до вечни векове; народите са изчезнали от земята Му.

Jehovah king to the age, and for ever, The nations have perished out of His land!

17 Г осподи, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им; ще направиш внимателно ухото Си,

The desire of the humble Thou hast heard, O Jehovah. Thou preparest their heart; Thou causest Thine ear to attend,

18 з а да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения, така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.

To judge the fatherless and bruised: He addeth no more to oppress -- man of the earth!