1 А всички бирници и грешници се приближаваха до Него да Го слушат.

And all the tax-gatherers and the sinners were coming nigh to him, to hear him,

2 А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Този приема грешниците и яде с тях.

and the Pharisees and the scribes were murmuring, saying -- This one doth receive sinners, and doth eat with them.'

3 И Той им разказа тази притча:

And he spake unto them this simile, saying,

4 К ой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери?

`What man of you having a hundred sheep, and having lost one out of them, doth not leave behind the ninety-nine in the wilderness, and go on after the lost one, till he may find it?

5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

and having found, he doth lay on his shoulders rejoicing,

6 И като си дойде у дома, свиква приятелите и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

and having come to the house, he doth call together the friends and the neighbours, saying to them, Rejoice with me, because I found my sheep -- the lost one.

7 К азвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. Притча за изгубената драхма

`I say to you, that so joy shall be in the heaven over one sinner reforming, rather than over ninety-nine righteous men, who have no need of reformation.

8 И ли коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?

`Or what woman having ten drachms, if she may lose one drachm, doth not light a lamp, and sweep the house, and seek carefully till that she may find?

9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

and having found, she doth call together the female friends and the neighbours, saying, Rejoice with me, for I found the drachm that I lost.

10 С ъщо така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае. Притча за блудния син

`So I say to you, joy doth come before the messengers of God over one sinner reforming.'

11 К аза още: Някой си човек имаше двама сина.

And he said, `A certain man had two sons,

12 И по-младият от тях каза на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

and the younger of them said to the father, Father, give me the portion of the substance falling to, and he divided to them the living.

13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

`And not many days after, having gathered all together, the younger son went abroad to a far country, and there he scattered his substance, living riotously;

14 И като изхарчи всичко, настана голям глад в онази страна; и той изпадна в лишение.

and he having spent all, there came a mighty famine on that country, and himself began to be in want;

15 И отиде да се представи на един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.

and having gone on, he joined himself to one of the citizens of that country, and he sent him to the fields to feed swine,

16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше.

and he was desirous to fill his belly from the husks that the swine were eating, and no one was giving to him.

17 А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

`And having come to himself, he said, How many hirelings of my father have a superabundance of bread, and I here with hunger am perishing!

18 Щ е стана да отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе;

having risen, I will go on unto my father, and will say to him, Father, I did sin -- to the heaven, and before thee,

19 н е съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

and no more am I worthy to be called thy son; make me as one of thy hirelings.

20 И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

`And having risen, he went unto his own father, and he being yet far distant, his father saw him, and was moved with compassion, and having ran he fell upon his neck and kissed him;

21 А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.

and the son said to him, Father, I did sin -- to the heaven, and before thee, and no more am I worthy to be called thy son.

22 Н о бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му;

`And the father said unto his servants, Bring forth the first robe, and clothe him, and give a ring for his hand, and sandals for the feet;

23 д окарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим;

and having brought the fatted calf, kill, and having eaten, we may be merry,

24 з ащото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.

because this my son was dead, and did live again, and he was lost, and was found; and they began to be merry.

25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

`And his elder son was in a field, and as, coming, he drew nigh to the house, he heard music and dancing,

26 И повика един от слугите и попита какво е това.

and having called near one of the young men, he was inquiring what these things might be,

27 А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

and he said to him -- Thy brother is arrived, and thy father did kill the fatted calf, because in health he did receive him back.

28 И той се разсърди и не искаше да влезе, и баща му излезе и го молеше.

`And he was angry, and would not go in, therefore his father, having come forth, was entreating him;

29 А той отговори на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил една твоя заповед; но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си;

and he answering said to the father, Lo, so many years I do serve thee, and never thy command did I transgress, and to me thou didst never give a kid, that with my friends I might make merry;

30 а щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

but when thy son -- this one who did devour thy living with harlots -- came, thou didst kill to him the fatted calf.

31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.

`And he said to him, Child, thou art always with me, and all my things are thine;

32 Н о подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.

but to be merry, and to be glad, it was needful, because this thy brother was dead, and did live again, he was lost, and was found.'