1 А з казах на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, затова се наслаждавай с блага; и, ето, и това беше суета.

I said in my heart, `Pray, come, I try thee with mirth, and look thou on gladness;' and lo, even it vanity.

2 К азах за смеха: Лудост е, и за веселбата: Каква полза от нея?

Of laughter I said, `Foolish!' and of mirth, `What this it is doing?'

3 Н амислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, и да усвоя безумието, докато видя какво е добре да вършат човешките синове под небето през всички дни на живота си.

I have sought in my heart to draw out with wine my appetite, (and my heart leading in wisdom), and to take hold on folly till that I see where this -- the good to the sons of man of that which they do under the heavens, the number of the days of their lives.

4 Н аправих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя;

I made great my works, I builded for me houses, I planted for me vineyards.

5 н аправих си цветни и овощни градини и насадих в тях всякакви плодни дървета;

I made for me gardens and paradises, and I planted in them trees of every fruit.

6 н аправих си водоеми, за да поя от тях насадената с дървета гора;

I made for me pools of water, to water from them a forest shooting forth trees.

7 п ридобих слуги и слугини и имах слуги, родени в дома ми; имах още добитък и стада повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим.

I got men-servants, and maid-servants, and sons of the house were to me; also, I had much substance -- herd and flock -- above all who had been before me in Jerusalem.

8 С ъбрах си и сребро, и злато, и особените скъпоценности на царете и на областите; набавих си певци и певици и насладите на човешките синове - наложници изключително много.

I gathered for me also silver and gold, and the peculiar treasure of kings and of the provinces. I prepared for me men-singers and women-singers, and the luxuries of the sons of man -- a wife and wives.

9 Т ака станах велик и се възвеличих повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; още и мъдростта ми си остана у мен.

And I became great, and increased above every one who had been before me in Jerusalem; also, my wisdom stood with me.

10 И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът ми от целия ми труд.

And all that mine eyes asked I kept not back from them; I withheld not my heart from any joy, for my heart rejoiced because of all my labour, and this hath been my portion, from all my labour,

11 Т огава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето.

and I have looked on all my works that my hands have done, and on the labour that I have laboured to do, and lo, the whole vanity and vexation of spirit, and there is no advantage under the sun!

12 И се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво може да стори човек, който е дошъл след царя, относно това, което е вече направено?

And I turned to see wisdom, and madness, and folly, but what the man who cometh after the king? that which already -- they have done it!

13 Т огава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.

And I saw that there is an advantage to wisdom above folly, like the advantage of the light above the darkness.

14 Н а мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина; аз обаче познах още, че една участ постига всички тях.

The wise! -- his eyes in his head, and the fool in darkness is walking, and I also knew that one event happeneth with them all;

15 Т огава си казах: Каквото постига безумния, това ще постигне и мен; и така, защо аз бях по-мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.

and I said in my heart, `As it happeneth with the fool, it happeneth also with me, and why am I then more wise?' And I spake in my heart, that also this vanity:

16 З ащото както на безумния, така и на мъдрия не остава вечно паметта му, понеже в бъдещите дни всичко ще е вече забравено. И как умира мъдрият? - Както и безумният.

That there is no remembrance to the wise -- with the fool -- to the age, for that which already, the days that are coming is all forgotten, and how dieth the wise? with the fool!

17 З атова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятъра.

And I have hated life, for sad to me the work that hath been done under the sun, for the whole vanity and vexation of spirit.

18 Н амразих още и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде след мен;

And I have hated all my labour that I labour at under the sun, because I leave it to a man who is after me.

19 и кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил и в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

And who knoweth whether he is wise or foolish? yet he doth rule over all my labour that I have laboured at, and that I have done wisely under the sun! this also vanity.

20 З атова аз отново направих сърцето си да се отчае поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.

And I turned round to cause my heart to despair concerning all the labour that I laboured at under the sun.

21 З ащото има човек, който се е трудил с мъдрост, със знание и със сполука; но той пак ще остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

For there is a man whose labour in wisdom, and in knowledge, and in equity, and to a man who hath not laboured therein he giveth it -- his portion! Even this vanity and a great evil.

22 З ащото каква полза за човека от целия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето?

For what hath been to a man by all his labour, and by the thought of his heart that he laboured at under the sun?

23 П онеже всичките му дни са само печал и трудът му - скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

For all his days are sorrows, and his travail sadness; even at night his heart hath not lain down; this also vanity.

24 Н яма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

There is nothing good in a man who eateth, and hath drunk, and hath shewn his soul good in his labour. This also I have seen that it from the hand of God.

25 З ащото кой може да яде и кой може да се наслаждава повече от мене?

For who eateth and who hasteth out more than I?

26 П онеже Бог дава на угодния на Него човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа - за да даде всичко на угодния на Бога. И това е суета и гонене на вятъра.

For to a man who good before Him, He hath given wisdom, and knowledge, and joy; and to a sinner He hath given travail, to gather and to heap up, to give to the good before God. Even this vanity and vexation of spirit.