1 Д умите на Якеевия син Агур, Массовия цар, които той изговори: Изморих се, о, Боже, изморих се, о, Боже, изтощих се;

Words of a Gatherer, son of an obedient one, the declaration, an affirmation of the man: -- I have wearied myself God, I have wearied myself God, and am consumed.

2 з ащото съм по-несмислен от който и да било човек и нямам човешки разум;

For I am more brutish than any one, And have not the understanding of a man.

3 п онеже не научих мъдрост, нито имам знание за Всесветия.

Nor have I learned wisdom, Yet the knowledge of Holy Ones I know.

4 К ой се е възкачил на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всички земни краища? Как е името Му и как е името на сина Му? Кажи, ако го знаеш!

Who went up to heaven, and cometh down? Who hath gathered the wind in his fists? Who hath bound waters in a garment? Who established all ends of the earth? What His name? and what His son's name? Surely thou knowest!

5 В сяко слово Божие е опитано: Той е щит на тези, които уповават на Него.

Every saying of God tried, A shield He to those trusting in Him.

6 Н е прибавяй към Неговите думи, да не би да те изобличи и се окажеш лъжец.

Add not to His words, lest He reason with thee, And thou hast been found false.

7 Д ве неща моля от Тебе, не ми ги отказвай, преди да умра:

Two things I have asked from Thee, Withhold not from me before I die.

8 О тдалечи от мен измамата и лъжата; не ми давай нито сиромашия, нито богатство; храни ме с хляба, който ми се пада;

Vanity and a lying word put far from me, Poverty or wealth give not to me, Cause me to eat the bread of my portion,

9 д а не би да се преситя и се отрека от Теб, и да кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея, за да открадна и да употребя скверно името на моя Бог.

Lest I become satiated, and have denied, And have said, `Who Jehovah?' And lest I be poor, and have stolen, And have laid hold of the name of my God.

10 Н е одумвай слуга пред господаря му, да не би да те закълне и ти да се окажеш виновен.

Accuse not a servant unto his lord, Lest he disesteem thee, and thou be found guilty.

11 И ма поколение, което кълне баща си и не благославя майка си.

A generation, that lightly esteemeth their father, And their mother doth not bless.

12 И ма поколение, което е чисто пред своите си очи, обаче не е измито от нечистотата си.

A generation -- pure in their own eyes, But from their own filth not washed.

13 И ма поколение - колко високо са очите им и колко са надигнати клепачите им!

A generation -- how high are their eyes, Yea, their eyelids are lifted up.

14 И ма поколение, чиито зъби са мечове и челюстта му - ножове, за да изпояжда от земята сиромасите и немотните сред хората.

A generation -- swords their teeth, And knives -- their jaw-teeth, To consume the poor from earth, And the needy from men.

15 П иявицата има две дъщери, които викат: Дай, дай! Три неща има, които са ненаситни, дори четири, които не казват: Стига! -

To the leech two daughters, `Give, give, Lo, three things are not satisfied, Four have not said `Sufficiency;'

16 А дът и неплодната утроба, земята, която не се насища с вода, и огънят, който не казва: Стига.

Sheol, and a restrained womb, Earth -- it not satisfied water, And fire -- it hath not said, `Sufficiency,'

17 О кото, което се присмива на баща си и презира покорност към майка си, гарвани от долината ще го изкълват и орлови пилци ще го изядат.

An eye that mocketh at a father, And despiseth to obey a mother, Dig it out do ravens of the valley, And eat it do young eagles.

18 Т ри неща има, които са непостижими за мене, дори четири, които не разбирам:

Three things have been too wonderful for me, Yea, four that I have not known:

19 с ледите на орел по въздуха, следите на змия върху канара, следите на кораб сред морето и следите на мъж при девица.

The way of the eagle in the heavens, The way of a serpent on a rock, The way of a ship in the heart of the sea, And the way of a man in youth.

20 Т акъв е пътят и на жена прелюбодейка - яде, бърше си устата и казва: Не съм извършила беззаконие.

So -- the way of an adulterous woman, She hath eaten and hath wiped her mouth, And hath said, `I have not done iniquity.'

21 П оради три неща се тресе земята. Да! Поради четири тя не може да търпи:

For three things hath earth been troubled, And for four -- it is not able to bear:

22 п оради слуга, когато стане цар, и безумен, когато се насити с хляб;

For a servant when he reigneth, And a fool when he is satisfied with bread,

23 п оради омразна жена, когато се омъжи, и слугиня, която измества господарката си.

For a hated one when she ruleth, And a maid-servant when she succeedeth her mistress.

24 Ч етири неща има на земята, които са малки, но са извънредно мъдри:

Four little ones of earth, And they are made wiser than the wise:

25 м равките, които не са силен народ, но лете приготвят храната си;

The ants a people not strong, And they prepare in summer their food,

26 д ивите зайци, които са слаб народ, но поставят жилищата си на канара;

Conies a people not strong, And they place in a rock their house,

27 с какалците, които нямат цар, но излизат всички по дружини;

A king there is not to the locust, And it goeth out -- each one shouting,

28 и гущерът, който можеш да хванеш в ръка, но пак се среща в царските палати.

A spider with two hands taketh hold, And is in the palaces of a king.

29 Т ри неща има, които вървят величествено, дори четири, които ходят с благородство:

Three there are going well, Yea, four are good in going:

30 л ъвът, който е най-силен от животните и не се спира пред никого;

An old lion -- mighty among beasts, That turneth not back from the face of any,

31 с тегнатият през корема кон; козелът; и царят, против когото не може да се въстава.

A girt one of the loins, or a he-goat, And a king -- no rising up with him.

32 А ко си постъпил безумно, като си се надигнал, или ако си намислил зло, сложи ръка на устата си.

If thou hast been foolish in lifting up thyself, And if thou hast devised evil -- hand to mouth!

33 З ащото както, като се бие мляко, се изважда масло, и като се блъсне носът, потича кръв, така и като се подбужда гняв, произлиза свада.

For the churning of milk bringeth out butter, And the wringing of the nose bringeth out blood, And the forcing of anger bringeth out strife!