1 Н е завиждай на злите хора, нито пожелавай да си с тях,

Be not envious of evil men, And desire not to be with them.

2 з ащото сърцето им размишлява за насилие и устните им говорят за пакост. Значение на мъдростта

For destruction doth their heart meditate, And perverseness do their lips speak.

3 С мъдрост се гради къща и с разум се утвърждава,

By wisdom is a house builded, And by understanding it establisheth itself.

4 и чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценни и приятни богатства.

And by knowledge the inner parts are filled, all precious and pleasant wealth.

5 М ъдрият човек е силен и човек със знание се укрепява в сила,

Mighty the wise in strength, And a man of knowledge is strengthening power,

6 з ащото с мъдър съвет ще водиш войната си и чрез множеството съветници ще дойде избавлението.

For by plans thou makest for thyself war, And deliverance in a multitude of counsellors.

7 М ъдростта е непостижима за безумния, той не отваря устата си в портата.

Wisdom high for a fool, In the gate he openeth not his mouth.

8 К ойто намисля да прави зло, ще се нарече пакостлив човек;

Whoso is devising to do evil, Him they call a master of wicked thoughts.

9 п омислянето на такова безумие е грях и присмивателят е мерзост за хората.

The thought of folly sin, And an abomination to man a scorner.

10 А ко покажеш малодушие в усилно време, силата ти е малка.

Thou hast shewed thyself weak in a day of adversity, Straitened is thy power,

11 И збавяй онези, които се влачат на смърт, и гледай да задържиш онези, които политат към клане.

If delivering those taken to death, And those slipping to the slaughter -- thou keepest back.

12 А ко кажеш: Ето, ние не знаехме това!, то Онзи, Който претегля сърцата, не разбира ли? Онзи, Който пази душата ти, не знае ли и няма ли да въздаде на всеки според делата му?

When thou sayest, `Lo, we knew not this.' Is not the Ponderer of hearts He who understandeth? And the Keeper of thy soul He who knoweth? And He hath rendered to man according to his work.

13 С ине мой, яж мед, защото е добър, и медена пита, защото е сладка в устата ти.

Eat my son, honey that good, And the honeycomb -- sweet to thy palate.

14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, ако си я намерил; и има бъдеще, и надеждата ти няма да загине.

So the knowledge of wisdom to thy soul, If thou hast found that there is a posterity And thy hope is not cut off.

15 Н е поставяй засада, о, нечестиви човече, против жилището на праведния. Не разваляй мястото му за почивка.

Lay not wait, O wicked one, At the habitation of the righteous. Do not spoil his resting-place.

16 З ащото праведният, ако седем пъти пада, пак става, докато нечестивите се препъват в злото.

For seven doth the righteous fall and rise, And the wicked stumble in evil.

17 Н е се радвай, когато падне неприятелят ти, и да не се весели сърцето ти, когато той се подхлъзне.

In the falling of thine enemy rejoice not, And in his stumbling let not thy heart be joyful,

18 Д а не би да съгледа Господ и това да Му се види зло, и Той да оттегли гнева Си от него.

Lest Jehovah see, and evil in His eyes, And He hath turned from off him His anger.

19 Н е се раздразвай поради злодеите, нито завиждай на нечестивите,

Fret not thyself at evil doers, Be not envious at the wicked,

20 з ащото злите няма да имат бъдеще; светилникът на нечестивите ще изгасне.

For there is not a posterity to the evil, The lamp of the wicked is extinguished.

21 С ине мой, бой се от Господа и от царя и не се събирай с непостоянните,

Fear Jehovah, my son, and the king, With changers mix not up thyself,

22 з ащото бедствие ще се издигне против тях внезапно и кой знае какво наказание ще им бъде наложено и от двамата?

For suddenly doth their calamity rise, And the ruin of them both -- who knoweth!

23 И тези са изречения на мъдрите: Лицеприятие в съд не е добро.

These also are for the wise: -- To discern faces in judgment is not good.

24 К ойто казва на нечестивия: Праведен си, него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

Whoso is saying to the wicked, `Thou righteous,' Peoples execrate him -- nations abhor him.

25 н о които го изобличават, към тях ще се показва благоволение и върху тях ще дойде благословение.

And to those reproving it is pleasant, And on them cometh a good blessing.

26 К ойто дава прав отговор, той целува в устни.

Lips he kisseth who is returning straightforward words.

27 Н ареди си работата навън и си я приготви на нивата, и после съгради къщата си.

Prepare in an out-place thy work, And make it ready in the field -- go afterwards, Then thou hast built thy house.

28 Н е бъди свидетел против ближния си без причина, нито мами с устните си.

Be not a witness for nought against thy neighbour, Or thou hast enticed with thy lips.

29 Н е казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, ще въздам на човека според делата му.

Say not, `As he did to me, so I do to him, I render to each according to his work.'

30 М инах край нивата на ленивия и край лозето на нехайния човек

Near the field of a slothful man I passed by, And near the vineyard of a man lacking heart.

31 и всичко беше обрасло с тръни, коприва беше покрила повърхността му и каменната му ограда беше съборена.

And lo, it hath gone up -- all of it -- thorns! Covered its face have nettles, And its stone wall hath been broken down.

32 Т огава, като разгледах, размислих в сърцето си, видях и си извадих поука.

And I see -- I -- I do set my heart, I have seen -- I have received instruction,

33 О ще малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън -

A little sleep -- a little slumber -- A little folding of the hands to lie down.

34 и сиромашията ще дойде върху тебе като крадец и немотията - като въоръжен мъж.

And thy poverty hath come a traveller, And thy want as an armed man!