1 B e not envious of evil men, And desire not to be with them.

Не завиждай на злите хора, нито пожелавай да си с тях,

2 F or destruction doth their heart meditate, And perverseness do their lips speak.

защото сърцето им размишлява за насилие и устните им говорят за пакост. Значение на мъдростта

3 B y wisdom is a house builded, And by understanding it establisheth itself.

С мъдрост се гради къща и с разум се утвърждава,

4 A nd by knowledge the inner parts are filled, all precious and pleasant wealth.

и чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценни и приятни богатства.

5 M ighty the wise in strength, And a man of knowledge is strengthening power,

Мъдрият човек е силен и човек със знание се укрепява в сила,

6 F or by plans thou makest for thyself war, And deliverance in a multitude of counsellors.

защото с мъдър съвет ще водиш войната си и чрез множеството съветници ще дойде избавлението.

7 W isdom high for a fool, In the gate he openeth not his mouth.

Мъдростта е непостижима за безумния, той не отваря устата си в портата.

8 W hoso is devising to do evil, Him they call a master of wicked thoughts.

Който намисля да прави зло, ще се нарече пакостлив човек;

9 T he thought of folly sin, And an abomination to man a scorner.

помислянето на такова безумие е грях и присмивателят е мерзост за хората.

10 T hou hast shewed thyself weak in a day of adversity, Straitened is thy power,

Ако покажеш малодушие в усилно време, силата ти е малка.

11 I f delivering those taken to death, And those slipping to the slaughter -- thou keepest back.

Избавяй онези, които се влачат на смърт, и гледай да задържиш онези, които политат към клане.

12 W hen thou sayest, `Lo, we knew not this.' Is not the Ponderer of hearts He who understandeth? And the Keeper of thy soul He who knoweth? And He hath rendered to man according to his work.

Ако кажеш: Ето, ние не знаехме това!, то Онзи, Който претегля сърцата, не разбира ли? Онзи, Който пази душата ти, не знае ли и няма ли да въздаде на всеки според делата му?

13 E at my son, honey that good, And the honeycomb -- sweet to thy palate.

Сине мой, яж мед, защото е добър, и медена пита, защото е сладка в устата ти.

14 S o the knowledge of wisdom to thy soul, If thou hast found that there is a posterity And thy hope is not cut off.

И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, ако си я намерил; и има бъдеще, и надеждата ти няма да загине.

15 L ay not wait, O wicked one, At the habitation of the righteous. Do not spoil his resting-place.

Не поставяй засада, о, нечестиви човече, против жилището на праведния. Не разваляй мястото му за почивка.

16 F or seven doth the righteous fall and rise, And the wicked stumble in evil.

Защото праведният, ако седем пъти пада, пак става, докато нечестивите се препъват в злото.

17 I n the falling of thine enemy rejoice not, And in his stumbling let not thy heart be joyful,

Не се радвай, когато падне неприятелят ти, и да не се весели сърцето ти, когато той се подхлъзне.

18 L est Jehovah see, and evil in His eyes, And He hath turned from off him His anger.

Да не би да съгледа Господ и това да Му се види зло, и Той да оттегли гнева Си от него.

19 F ret not thyself at evil doers, Be not envious at the wicked,

Не се раздразвай поради злодеите, нито завиждай на нечестивите,

20 F or there is not a posterity to the evil, The lamp of the wicked is extinguished.

защото злите няма да имат бъдеще; светилникът на нечестивите ще изгасне.

21 F ear Jehovah, my son, and the king, With changers mix not up thyself,

Сине мой, бой се от Господа и от царя и не се събирай с непостоянните,

22 F or suddenly doth their calamity rise, And the ruin of them both -- who knoweth!

защото бедствие ще се издигне против тях внезапно и кой знае какво наказание ще им бъде наложено и от двамата?

23 T hese also are for the wise: -- To discern faces in judgment is not good.

И тези са изречения на мъдрите: Лицеприятие в съд не е добро.

24 W hoso is saying to the wicked, `Thou righteous,' Peoples execrate him -- nations abhor him.

Който казва на нечестивия: Праведен си, него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

25 A nd to those reproving it is pleasant, And on them cometh a good blessing.

но които го изобличават, към тях ще се показва благоволение и върху тях ще дойде благословение.

26 L ips he kisseth who is returning straightforward words.

Който дава прав отговор, той целува в устни.

27 P repare in an out-place thy work, And make it ready in the field -- go afterwards, Then thou hast built thy house.

Нареди си работата навън и си я приготви на нивата, и после съгради къщата си.

28 B e not a witness for nought against thy neighbour, Or thou hast enticed with thy lips.

Не бъди свидетел против ближния си без причина, нито мами с устните си.

29 S ay not, `As he did to me, so I do to him, I render to each according to his work.'

Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, ще въздам на човека според делата му.

30 N ear the field of a slothful man I passed by, And near the vineyard of a man lacking heart.

Минах край нивата на ленивия и край лозето на нехайния човек

31 A nd lo, it hath gone up -- all of it -- thorns! Covered its face have nettles, And its stone wall hath been broken down.

и всичко беше обрасло с тръни, коприва беше покрила повърхността му и каменната му ограда беше съборена.

32 A nd I see -- I -- I do set my heart, I have seen -- I have received instruction,

Тогава, като разгледах, размислих в сърцето си, видях и си извадих поука.

33 A little sleep -- a little slumber -- A little folding of the hands to lie down.

Още малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън -

34 A nd thy poverty hath come a traveller, And thy want as an armed man!

и сиромашията ще дойде върху тебе като крадец и немотията - като въоръжен мъж.