1 M y wo to me, for I have been As gatherings of summer-fruit, As gleanings of harvest, There is no cluster to eat, The first-ripe fruit desired hath my soul.

Горко ми! Защото съм като последно бране на летни плодове, като баберки след гроздобер; няма грозд за ядене, нито първозряла смокиня, каквато душата ми желае.

2 P erished hath the kind out of the land, And upright among men -- there are none, All of them for blood lie in wait, Each his brother they hunt a net.

Благочестивият се изгуби от страната и няма нито един праведник между хората; всички те причакват за кръв, ловят всеки брат си с примка.

3 O n the evil both hands to do well, The prince is asking -- also the judge -- for recompence, And the great -- he is speaking the mischief of his soul, And they wrap it up.

Двете им ръце се простират към злото, за да го вършат прилежно; първенецът явява желанието си и съдията, срещу подарък, се съгласява, и големецът изказва нечестивата мисъл на душата си; така те заедно тъкат работата.

4 T heir best one as a brier, The upright one -- than a thorn-hedge, The day of thy watchmen -- Thy visitation -- hath come. Now is their perplexity.

Най-добрият между тях е като трън, най-праведният е по-бодлив от трънен плет; денят, предсказан от пазачите ти, т. е. наказанието ти, настана; сега ще изпаднат в недоумение.

5 B elieve not in a friend, trust not in a leader, From her who is lying in thy bosom keep the openings of thy mouth.

Не се доверявайте на другар, не уповавайте на близък приятел; пази вратата на устата си от лежащата в обятията ти;

6 F or a son is dishonouring a father, A daughter hath stood against her mother, A daughter-in-law against her mother-in-law, The enemies of each the men of his house.

защото син презира баща, дъщеря се повдига против майка си, снаха - против свекърва си, неприятели на човека са домашните му.

7 A nd I -- in Jehovah I do watch, I do wait for the God of my salvation, Hear me doth my God.

Но аз ще погледна към Господа, ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша.

8 T hou dost not rejoice over me, O mine enemy, When I have fallen, I have risen, When I sit in darkness Jehovah is a light to me.

Не злорадствай заради мене, неприятелко моя; ако падна, ще стана; ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина.

9 T he indignation of Jehovah I do bear, For I have sinned against Him, Till that He doth plead my cause, And hath executed my judgment, He doth bring me forth to the light, I look on His righteousness.

Ще нося гнева на Господа, защото съгреших пред Него, докато отсъди делото ми и извърши съд над мене, като ме изведе на светло; тогава ще видя правдата Му.

10 A nd see doth mine enemy, And cover her doth shame, Who saith unto me, `Where Jehovah thy God?' Mine eyes do look on her, Now she is for a treading-place, As mire of the out-places.

Тогава и неприятелката ми ще я види и срам ще покрие онази, която ми каза: Къде е Господ, твоят Бог? Очите ми ще я видят; сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците.

11 T he day to build thy walls! That day -- removed is the limit.

Иде ден, когато стените ти ще бъдат съградени! В същия ден постановеното ще се махне надалеч.

12 T hat day -- even unto thee it doth come in, From Asshur and the cities of the fortress, And from the fortress even unto the river, And from sea to sea, and mount to mount.

В същия ден до тебе ще дойдат хора от Асирия и от египетските градове, и от Египет до Ефрат, от море до море и от планина до планина.

13 A nd the land hath been for a desolation, Because of its inhabitants, Because of the fruit of their doings.

При все това земята ще запустее поради жителите си, поради плода на делата им.

14 R ule Thou Thy people with Thy rod, The flock of Thine inheritance, Dwelling alone a forest in the midst of Carmel, They enjoy Bashan and Gilead as in days of old.

Паси народа Си с жезъла Си, стадото, Твоето наследство, което живее уединено в гората сред Кармил; нека пасат във Васан и Галаад, както в древните дни.

15 A ccording to the days of thy coming forth out of the land of Egypt, I do shew it wonderful things.

Ще му покажа чудесни неща, както беше в дните на излизането ти от Египетската земя.

16 S ee do nations, and they are ashamed of all their might, They lay a hand on the mouth, their ears are deaf.

Народите, като видят това, ще се засрамят за всичката си сила; ще сложат ръка на уста, ушите им ще оглушеят.

17 T hey lick dust as a serpent, as fearful things of earth, They tremble from their enclosures, Of Jehovah our God they are afraid, Yea, they are afraid of Thee.

Ще лижат пръстта като змии, като земните гадини ще излизат треперещи от дупките си; ще идват със страх при Господа, нашия Бог, и ще се уплашат поради Тебе.

18 W ho a God like Thee? taking away iniquity, And passing by the transgression of the remnant of His inheritance, He hath not retained for ever His anger, Because He -- He delighteth kindness.

Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие и не се взира в престъплението на останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, защото Му е угодно да показва милост.

19 H e doth turn back, He pitieth us, He doth subdue our iniquities, And Thou castest into the depths of the sea all their sins.

Отново Той ще се смили над нас, ще стъпче беззаконията ни; и Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.

20 T hou givest truth to Jacob, kindness to Abraham, That thou hast sworn to our fathers, from the days of antiquity!

Ще покажеш вярност към Яков и милост към Авраам, както си се клел на бащите ни в древните дни.