1 A Song, a Psalm, by sons of Korah, to the Overseer, `Concerning the Sickness of Afflictions.' -- An instruction, by Heman the Ezrahite. O Jehovah, God of my salvation, Daily I have cried, nightly before Thee,

(По слав. 87.) Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева. Господи Боже, Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе.

2 M y prayer cometh in before Thee, Incline Thine ear to my loud cry,

Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони ухото Си към вика ми.

3 F or my soul hath been full of evils, And my life hath come to Sheol.

Защото се насити душата ми на бедствия и животът ми се приближава до преизподнята.

4 I have been reckoned with those going down the pit, I have been as a man without strength.

Причисляван съм към онези, които слизат в рова; станах като човек, който няма помощ,

5 A mong the dead -- free, As pierced ones lying in the grave, Whom Thou hast not remembered any more, Yea, they by Thy hand have been cut off.

изхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти.

6 T hou hast put me in the lowest pit, In dark places, in depths.

Спуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните.

7 U pon me hath Thy fury lain, And all Thy breakers Thou hast afflicted. Selah.

Натегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.)

8 T hou hast put mine acquaintance far from me, Thou hast made me an abomination to them, Shut up -- I go not forth.

Отдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза.

9 M ine eye hath grieved because of affliction, I called Thee, O Jehovah, all the day, I have spread out unto Thee my hands.

Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си.

10 T o the dead dost Thou do wonders? Do Rephaim rise? do they thank Thee? Selah.

На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села.)

11 I s Thy kindness recounted in the grave? Thy faithfulness in destruction?

В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта верността Ти?

12 A re Thy wonders known in the darkness? And Thy righteousness in the land of forgetfulness?

Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти - в земята на забравените?

13 A nd I, unto Thee, O Jehovah, I have cried, And in the morning doth my prayer come before Thee.

Но аз към Тебе, Господи, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари.

14 W hy, O Jehovah, castest Thou off my soul? Thou hidest Thy face from me.

Господи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен?

15 I afflicted, and expiring from youth, I have borne Thy terrors -- I pine away.

От младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление.

16 O ver me hath Thy wrath passed, Thy terrors have cut me off,

Гневът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа.

17 T hey have surrounded me as waters all the day, They have gone round against me together,

Като води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават.

18 T hou hast put far from me lover and friend, Mine acquaintance the place of darkness!

Отдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак.