1 O Lord God of my salvation, I have cried day and night before thee:

(По слав. 87.) Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева. Господи Боже, Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе.

2 l et my prayer come before thee: incline thine ear unto my cry;

Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони ухото Си към вика ми.

3 f or my soul is full of troubles: and my life draweth nigh unto the grave.

Защото се насити душата ми на бедствия и животът ми се приближава до преизподнята.

4 I am counted with them that go down into the pit: I am as a man that hath no strength:

Причисляван съм към онези, които слизат в рова; станах като човек, който няма помощ,

5 f ree among the dead, like the slain that lie in the grave, whom thou rememberest no more: and they are cut off from thy hand.

изхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти.

6 T hou hast laid me in the lowest pit, in darkness, in the deeps.

Спуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните.

7 T hy wrath lieth hard upon me, and thou hast afflicted me with all thy waves. Selah.

Натегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.)

8 T hou hast put away mine acquaintance far from me; thou hast made me an abomination unto them: I am shut up, and I cannot come forth.

Отдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза.

9 M ine eye mourneth by reason of affliction: Lord, I have called daily upon thee, I have stretched out my hands unto thee.

Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си.

10 W ilt thou shew wonders to the dead? shall the dead arise and praise thee? Selah.

На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села.)

11 S hall thy lovingkindness be declared in the grave? or thy faithfulness in destruction?

В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта верността Ти?

12 S hall thy wonders be known in the dark? and thy righteousness in the land of forgetfulness?

Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти - в земята на забравените?

13 B ut unto thee have I cried, O Lord; and in the morning shall my prayer prevent thee.

Но аз към Тебе, Господи, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари.

14 L ord, why castest thou off my soul? why hidest thou thy face from me?

Господи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен?

15 I am afflicted and ready to die from my youth up: while I suffer thy terrors I am distracted.

От младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление.

16 T hy fierce wrath goeth over me; thy terrors have cut me off.

Гневът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа.

17 T hey came round about me daily like water; they compassed me about together.

Като води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават.

18 L over and friend hast thou put far from me, and mine acquaintance into darkness.

Отдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак.