1 A nd it came to pass, that after we were gotten from them, and had launched, we came with a straight course unto Coos, and the day following unto Rhodes, and from thence unto Patara:

А като се разделихме с тях и отплавахме, дойдохме право в Кос, а на следващия ден в Родос и оттам - в Патара.

2 a nd finding a ship sailing over unto Phenicia, we went aboard, and set forth.

И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме.

3 N ow when we had discovered Cyprus, we left it on the left hand, and sailed into Syria, and landed at Tyre: for there the ship was to unlade her burden.

А когато Кипър се показа, оставихме го отляво и плавахме към Сирия, и слязохме в Тир, защото там корабът щеше да бъде разтоварен.

4 A nd finding disciples, we tarried there seven days: who said to Paul through the Spirit, that he should not go up to Jerusalem.

И като издирихме учениците, престояхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Йерусалим.

5 A nd when we had accomplished those days, we departed and went our way; and they all brought us on our way, with wives and children, till we were out of the city: and we kneeled down on the shore, and prayed.

Когато тези дни изтекоха, тръгнахме и продължихме пътя си; а те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и като коленичихме на брега, се помолихме.

6 A nd when we had taken our leave one of another, we took ship; and they returned home again.

И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

7 A nd when we had finished our course from Tyre, we came to Ptolemais, and saluted the brethren, and abode with them one day.

И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птоломеида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден.

8 A nd the next day we that were of Paul’s company departed, and came unto Cæsarea: and we entered into the house of Philip the evangelist, which was one of the seven; and abode with him.

А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него.

9 A nd the same man had four daughters, virgins, which did prophesy.

А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

10 A nd as we tarried there many days, there came down from Judæa a certain prophet, named Agabus.

И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

11 A nd when he was come unto us, he took Paul’s girdle, and bound his own hands and feet, and said, Thus saith the Holy Ghost, So shall the Jews at Jerusalem bind the man that owneth this girdle, and shall deliver him into the hands of the Gentiles.

И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

12 A nd when we heard these things, both we, and they of that place, besought him not to go up to Jerusalem.

И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим.

13 T hen Paul answered, What mean ye to weep and to break mine heart? for I am ready not to be bound only, but also to die at Jerusalem for the name of the Lord Jesus.

Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус.

14 A nd when he would not be persuaded, we ceased, saying, The will of the Lord be done.

И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля.

15 A nd after those days we took up our carriages, and went up to Jerusalem.

И след тези дни се приготвихме за път и отидохме в Йерусалим.

16 T here went with us also certain of the disciples of Cæsarea, and brought with them one Mnason of Cyprus, an old disciple, with whom we should lodge.

С нас дойдоха и някои от учениците в Цезарея и ни заведоха при някой си Мнасон, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости. Апостол Павел при Яков

17 A nd when we were come to Jerusalem, the brethren received us gladly.

И като стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.

18 A nd the day following Paul went in with us unto James; and all the elders were present.

А на следващия ден Павел влезе с нас у Яков, където присъстваха всички презвитери.

19 A nd when he had saluted them, he declared particularly what things God had wrought among the Gentiles by his ministry.

И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

20 A nd when they heard it, they glorified the Lord, and said unto him, Thou seest, brother, how many thousands of Jews there are which believe; and they are all zealous of the law:

А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона.

21 a nd they are informed of thee, that thou teachest all the Jews which are among the Gentiles to forsake Moses, saying that they ought not to circumcise their children, neither to walk after the customs.

А за теб им е говорено, че ти си бил учил всички юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат старите обреди.

22 W hat is it therefore? the multitude must needs come together: for they will hear that thou art come.

И така, какво да се направи? Сигурно ще се събере тълпа, защото те непременно ще чуят, че си дошъл.

23 D o therefore this that we say to thee: We have four men which have a vow on them;

Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат оброк;

24 t hem take, and purify thyself with them, and be at charges with them, that they may shave their heads: and all may know that those things, whereof they were informed concerning thee, are nothing; but that thou thyself also walkest orderly, and keepest the law.

вземи ги и извърши очистването си заедно с тях, и плати за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са слушали за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

25 A s touching the Gentiles which believe, we have written and concluded that they observe no such thing, save only that they keep themselves from things offered to idols, and from blood, and from strangled, and from fornication.

А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушени животни, също и от блудство.

26 T hen Paul took the men, and the next day purifying himself with them entered into the temple, to signify the accomplishment of the days of purification, until that an offering should be offered for every one of them.

Тогава Павел взе мъжете; и на следващия ден, като свърши очистването си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, определени за очистването, когато щеше да се принесе приносът за всеки един от тях. Залавянето на Павел

27 A nd when the seven days were almost ended, the Jews which were of Asia, when they saw him in the temple, stirred up all the people, and laid hands on him,

И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, разбуниха целия народ, сложиха ръце на него и викаха:

28 c rying out, Men of Israel, help: This is the man, that teacheth all men every where against the people, and the law, and this place: and further brought Greeks also into the temple, and hath polluted this holy place.

О, израелтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всички против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.

29 ( For they had seen before with him in the city Trophimus an Ephesian, whom they supposed that Paul had brought into the temple.)

(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)

30 A nd all the city was moved, and the people ran together: and they took Paul, and drew him out of the temple: and forthwith the doors were shut.

И целият град се развълнува и народът се стече; и като уловиха Павел, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

31 A nd as they went about to kill him, tidings came unto the chief captain of the band, that all Jerusalem was in an uproar.

И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Йерусалим е размирен.

32 W ho immediately took soldiers and centurions, and ran down unto them: and when they saw the chief captain and the soldiers, they left beating of Paul.

И той веднага взе войници и стотници и се завтече долу към тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел.

33 T hen the chief captain came near, and took him, and commanded him to be bound with two chains; and demanded who he was, and what he had done.

Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.

34 A nd some cried one thing, some another, among the multitude: and when he could not know the certainty for the tumult, he commanded him to be carried into the castle.

А в навалицата едни викаха едно, а други - друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради шумотевицата, заповяда да го закарат в крепостта.

35 A nd when he came upon the stairs, so it was, that he was borne of the soldiers for the violence of the people.

А когато стигна до стъпалата, войниците го вдигнаха и носеха поради насилието на тълпата,

36 F or the multitude of the people followed after, crying, Away with him.

защото целият народ вървеше отзад и викаше: Премахни го!

37 A nd as Paul was to be led into the castle, he said unto the chief captain, May I speak unto thee? Who said, Canst thou speak Greek?

И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки?

38 A rt not thou that Egyptian, which before these days madest an uproar, and leddest out into the wilderness four thousand men that were murderers?

Не си ли тогава онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

39 B ut Paul said, I am a man which am a Jew of Tarsus, a city in Cilicia, a citizen of no mean city: and, I beseech thee, suffer me to speak unto the people.

А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на този знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа.

40 A nd when he had given him licence, Paul stood on the stairs, and beckoned with the hand unto the people. And when there was made a great silence, he spake unto them in the Hebrew tongue, saying,

И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а като се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски: