1 A nd the Lord visited Sarah as he had said, and the Lord did unto Sarah as he had spoken.

А Господ посети Сара, според както беше казал; и Господ направи на Сара, както беше казал.

2 F or Sarah conceived, and bare Abraham a son in his old age, at the set time of which God had spoken to him.

Защото Сара зачена и роди син на Авраам в старините му, в определения му от Бога срок.

3 A nd Abraham called the name of his son that was born unto him, whom Sarah bare to him, Isaac.

И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.

4 A nd Abraham circumcised his son Isaac being eight days old, as God had commanded him.

На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, според както Бог му беше заповядал.

5 A nd Abraham was an hundred years old, when his son Isaac was born unto him.

А Авраам беше на сто години, когато се роди синът му Исаак.

6 A nd Sarah said, God hath made me to laugh, so that all that hear will laugh with me.

И Сара каза: Бог ми докара смях; всеки, който чуе, ще се смее заради мене.

7 A nd she said, Who would have said unto Abraham, that Sarah should have given children suck? for I have born him a son in his old age.

Добави още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми деца? - Защото му родих син в старините му.

8 A nd the child grew, and was weaned: and Abraham made a great feast the same day that Isaac was weaned.

А когато детето порасна, го отбиха; и в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение. Агар и синът ѝ Исмаил

9 A nd Sarah saw the son of Hagar the Egyptian, which she had born unto Abraham, mocking.

А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото беше родила на Авраам, се присмива;

10 W herefore she said unto Abraham, Cast out this bondwoman and her son: for the son of this bondwoman shall not be heir with my son, even with Isaac.

затова каза на Авраам: Изгони тази слугиня и сина ѝ; защото синът на тази слугиня няма наследство с моя син Исаак.

11 A nd the thing was very grievous in Abraham’s sight because of his son.

Тези думи обаче се видяха на Авраам твърде тежки заради сина му Исмаил.

12 A nd God said unto Abraham, Let it not be grievous in thy sight because of the lad, and because of thy bondwoman; in all that Sarah hath said unto thee, hearken unto her voice; for in Isaac shall thy seed be called.

Но Бог каза на Авраам: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти каже Сара, послушай думите ѝ, защото по името на Исаак ще се наименува твоето потомство.

13 A nd also of the son of the bondwoman will I make a nation, because he is thy seed.

Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твой син.

14 A nd Abraham rose up early in the morning, and took bread, and a bottle of water, and gave it unto Hagar, putting it on her shoulder, and the child, and sent her away: and she departed, and wandered in the wilderness of Beer-sheba.

Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мях с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ; даде ѝ още детето и я изпрати. А тя тръгна и се заблуди в пустинята Вирсавее.

15 A nd the water was spent in the bottle, and she cast the child under one of the shrubs.

Но водата в меха се изчерпа; и майка му хвърли детето под един храст

16 A nd she went, and sat her down over against him a good way off, as it were a bowshot: for she said, Let me not see the death of the child. And she sat over against him, and lift up her voice, and wept.

и отиде и седна насреща, далече колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

17 A nd God heard the voice of the lad; and the angel of God called to Hagar out of heaven, and said unto her, What aileth thee, Hagar? fear not; for God hath heard the voice of the lad where he is.

А Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и ѝ каза: Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.

18 A rise, lift up the lad, and hold him in thine hand; for I will make him a great nation.

Стани, вдигни момчето и го хвани с ръката си, защото ще направя от него велик народ.

19 A nd God opened her eyes, and she saw a well of water; and she went, and filled the bottle with water, and gave the lad drink.

Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.

20 A nd God was with the lad; and he grew, and dwelt in the wilderness, and became an archer.

Бог беше с момчето, което, като порасна, се засели в пустинята и стана стрелец.

21 A nd he dwelt in the wilderness of Paran: and his mother took him a wife out of the land of Egypt.

Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя. Авраам в спор с Авимелех

22 A nd it came to pass at that time, that Abimelech and Phichol the chief captain of his host spake unto Abraham, saying, God is with thee in all that thou doest:

По онова време Авимелех, с военачалника си Фихол, говорѝ на Авраам: Бог е с тебе във всичко, което правиш.

23 n ow therefore swear unto me here by God that thou wilt not deal falsely with me, nor with my son, nor with my son’s son: but according to the kindness that I have done unto thee, thou shalt do unto me, and to the land wherein thou hast sojourned.

И така, сега закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно с мене, нито със сина ми, нито с внука ми; а според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мен и към земята, в която си пребивавал.

24 A nd Abraham said, I will swear.

И Авраам каза: Заклевам се.

25 A nd Abraham reproved Abimelech because of a well of water, which Abimelech’s servants had violently taken away.

След това Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели насила.

26 A nd Abimelech said, I wot not who hath done this thing: neither didst thou tell me, neither yet heard I of it, but to day.

Но Авимелех отговори: Не знам кой е направил това нещо; нито ти си ми казал, нито аз съм чул за това до днес.

27 A nd Abraham took sheep and oxen, and gave them unto Abimelech; and both of them made a covenant.

Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор помежду си.

28 A nd Abraham set seven ewe lambs of the flock by themselves.

А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.

29 A nd Abimelech said unto Abraham, What mean these seven ewe lambs which thou hast set by themselves?

Авимелех попита Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил?

30 A nd he said, For these seven ewe lambs shalt thou take of my hand, that they may be a witness unto me, that I have digged this well.

А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец.

31 W herefore he called that place Beer-sheba; because there they sware both of them.

Затова той нарече онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата.

32 T hus they made a covenant at Beer-sheba: then Abimelech rose up, and Phichol the chief captain of his host, and they returned into the land of the Philistines.

Така те сключиха договор във Вирсавее; след това Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във Филистимската земя.

33 A nd Abraham planted a grove in Beer-sheba, and called there on the name of the Lord, the everlasting God.

Тогава Авраам посади дъбрава във Вирсавее и там призова името на Йехова, Вечния Бог.

34 A nd Abraham sojourned in the Philistines’ land many days.

И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.