1 A nd he commanded the steward of his house, saying, Fill the men’s sacks with food, as much as they can carry, and put every man’s money in his sack’s mouth.

После Йосиф заповяда на домакина си: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в чувала му

2 A nd put my cup, the silver cup, in the sack’s mouth of the youngest, and his corn money. And he did according to the word that Joseph had spoken.

и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.

3 A s soon as the morning was light, the men were sent away, they and their asses.

На сутринта, щом съмна, изпратиха братята и ослите им.

4 A nd when they were gone out of the city, and not yet far off, Joseph said unto his steward, Up, follow after the men; and when thou dost overtake them, say unto them, Wherefore have ye rewarded evil for good?

А когато бяха излезли от града и не бяха се отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след тях и като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

5 I s not this it in which my lord drinketh, and whereby indeed he divineth? ye have done evil in so doing.

Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като направихте това.

6 A nd he overtook them, and he spake unto them these same words.

И човекът, като ги настигна, каза им тези думи.

7 A nd they said unto him, Wherefore saith my lord these words? God forbid that thy servants should do according to this thing:

А те му отговориха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да направят такова нещо.

8 b ehold, the money, which we found in our sacks’ mouths, we brought again unto thee out of the land of Canaan: how then should we steal out of thy lord’s house silver or gold?

Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?

9 W ith whomsoever of thy servants it be found, both let him die, and we also will be my lord’s bondmen.

Този от слугите ти, в когото се намери, нека умре, също и ние нека бъдем роби на господаря си.

10 A nd he said, Now also let it be according unto your words: he with whom it is found shall be my servant; and ye shall be blameless.

А той каза: Нека бъде, според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие няма да бъдете виновни.

11 T hen they speedily took down every man his sack to the ground, and opened every man his sack.

Тогава те бързо свалиха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си.

12 A nd he searched, and began at the eldest, and left at the youngest: and the cup was found in Benjamin’s sack.

И той претърси, като започна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата бе намерена във Вениаминовия чувал.

13 T hen they rent their clothes, and laded every man his ass, and returned to the city.

Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си и се върнаха в града.

14 A nd Judah and his brethren came to Joseph’s house; for he was yet there: and they fell before him on the ground.

И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, където той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

15 A nd Joseph said unto them, What deed is this that ye have done? wot ye not that such a man as I can certainly divine?

А Йосиф им каза: Какво е това, което направихте? Не знаете ли, че човек като мене може да гадае безпогрешно?

16 A nd Judah said, What shall we say unto my lord? what shall we speak? or how shall we clear ourselves? God hath found out the iniquity of thy servants: behold, we are my lord’s servants, both we, and he also with whom the cup is found.

Тогава Юда отвърна: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си - и ние, и онзи, у когото се намери чашата.

17 A nd he said, God forbid that I should do so: but the man in whose hand the cup is found, he shall be my servant; and as for you, get you up in peace unto your father.

Но Йосиф отговори: Не дай, Боже, да направя това: Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

18 T hen Judah came near unto him, and said, Oh my lord, let thy servant, I pray thee, speak a word in my lord’s ears, and let not thine anger burn against thy servant: for thou art even as Pharaoh.

Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.

19 M y lord asked his servants, saying, Have ye a father, or a brother?

Господарят ми попита слугите си: Имате ли баща или брат?

20 A nd we said unto my lord, We have a father, an old man, and a child of his old age, a little one; and his brother is dead, and he alone is left of his mother, and his father loveth him.

И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.

21 A nd thou saidst unto thy servants, Bring him down unto me, that I may set mine eyes upon him.

А ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

22 A nd we said unto my lord, The lad cannot leave his father: for if he should leave his father, his father would die.

И ние отговорихме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

23 A nd thou saidst unto thy servants, Except your youngest brother come down with you, ye shall see my face no more.

А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

24 A nd it came to pass when we came up unto thy servant my father, we told him the words of my lord.

И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

25 A nd our father said, Go again, and buy us a little food.

А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна,

26 A nd we said, We cannot go down: if our youngest brother be with us, then will we go down: for we may not see the man’s face, except our youngest brother be with us.

ние отговорихме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

27 A nd thy servant my father said unto us, Ye know that my wife bare me two sons:

Тогава слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина;

28 a nd the one went out from me, and I said, Surely he is torn in pieces; and I saw him not since:

и единият излезе от мен и си казах: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;

29 a nd if ye take this also from me, and mischief befall him, ye shall bring down my gray hairs with sorrow to the grave.

и ако ми отнемете и този и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

30 N ow therefore when I come to thy servant my father, and the lad be not with us; seeing that his life is bound up in the lad’s life;

И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

31 i t shall come to pass, when he seeth that the lad is not with us, that he will die: and thy servants shall bring down the gray hairs of thy servant our father with sorrow to the grave.

като види, че детето го няма, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

32 F or thy servant became surety for the lad unto my father, saying, If I bring him not unto thee, then I shall bear the blame to my father for ever.

Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си.

33 N ow therefore, I pray thee, let thy servant abide instead of the lad a bondman to my lord; and let the lad go up with his brethren.

И така, сега, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

34 F or how shall I go up to my father, and the lad be not with me? lest peradventure I see the evil that shall come on my father.

Защото как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.