1 ¶ And he commanded the steward of his house, saying, Fill these men’s sacks with food, as much as they can carry, and put every man’s money in his sack’s mouth;

После Йосиф заповяда на домакина си: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в чувала му

2 a nd put my cup, the silver cup, in the sack’s mouth of the youngest, with the money of his wheat. And he did according to the word that Joseph had spoken.

и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.

3 A s soon as the morning was light, the men were sent away, they and their asses.

На сутринта, щом съмна, изпратиха братята и ослите им.

4 A nd when they were gone out of the city, and not yet far off, Joseph said unto his steward, Rise up, follow after those men; and when thou dost overtake them, say unto them, Why have ye rewarded evil for good?

А когато бяха излезли от града и не бяха се отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след тях и като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

5 I s this not the one in which my lord drinks and in which indeed he divines? Ye have done evil in so doing.

Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като направихте това.

6 W hen he overtook them, he spoke unto them these same words.

И човекът, като ги настигна, каза им тези думи.

7 A nd they said unto him, Why saith my lord these words? In no wise should thy slaves do according to this thing.

А те му отговориха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да направят такова нещо.

8 B ehold, the money, which we found in our sacks’ mouths, we brought again unto thee out of the land of Canaan; how then should we steal out of thy lord’s house silver or gold?

Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?

9 W ith whoever of thy slaves it is found, both let him die and we also will be my lord’s bond slaves.

Този от слугите ти, в когото се намери, нека умре, също и ние нека бъдем роби на господаря си.

10 A nd he said, Now also let it be according unto your words; he with whom it is found shall be my slave, and ye shall be blameless.

А той каза: Нека бъде, според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие няма да бъдете виновни.

11 T hen they made haste, and each one took his sack down to the ground, and each one opened his sack.

Тогава те бързо свалиха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си.

12 A nd he searched and began at the eldest and finished at the youngest; and the cup was found in Benjamin’s sack.

И той претърси, като започна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата бе намерена във Вениаминовия чувал.

13 T hen they rent their clothes, and each one laded his ass, and they returned to the city.

Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си и се върнаха в града.

14 A nd Judah and his brethren came to Joseph’s house, for he was yet there; and they fell before him on the ground.

И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, където той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

15 A nd Joseph said unto them, What deed is this that ye have done? Know ye not that such a man as I can certainly divine?

А Йосиф им каза: Какво е това, което направихте? Не знаете ли, че човек като мене може да гадае безпогрешно?

16 T hen Judah said, What shall we say unto my lord? What shall we speak or how shall we clear ourselves? God has found out the iniquity of thy slaves; behold, we are my lord’s slaves, both we and he also with whom the cup is found.

Тогава Юда отвърна: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си - и ние, и онзи, у когото се намери чашата.

17 A nd he said, in no wise should I do so; but the man in whose hand the cup is found, he shall be my slave; and as for you, go up in peace unto your father.

Но Йосиф отговори: Не дай, Боже, да направя това: Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

18 ¶ Then Judah came near unto him and said, Oh my lord, let thy slave, I pray thee, speak a word in my lord’s ears, and let not thine anger burn against thy slave; for thou art even as Pharaoh.

Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.

19 M y lord asked his slaves, saying, Have ye a father or a brother?

Господарят ми попита слугите си: Имате ли баща или брат?

20 A nd we said unto my lord, We have a father, an old man, and a young man of his old age, yet a lad; and his brother is dead, and he alone is left of his mother, and his father loves him.

И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.

21 A nd thou didst say unto thy slaves, Bring him down unto me that I may set my eyes upon him.

А ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

22 A nd we said unto my lord, The lad cannot leave his father; for if he should leave his father, his father would die.

И ние отговорихме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

23 A nd thou didst say unto thy slaves, Unless your youngest brother comes down with you, ye shall see my face no more.

А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

24 A nd it came to pass when we came up unto thy slave my father, we told him the words of my lord.

И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

25 A nd our father said, Go again and buy us a little food.

А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна,

26 A nd we said, We cannot go down; if our youngest brother is with us, then will we go down; for we may not see the man’s face unless our youngest brother is with us.

ние отговорихме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

27 T hen thy slave my father said unto us, Ye know that my wife bore me two sons;

Тогава слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина;

28 a nd the one went out from me, and I said, Surely he is torn in pieces, and I have not seen him since;

и единият излезе от мен и си казах: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;

29 a nd if ye take this one also from me and some disaster should befall him, ye shall bring my gray hairs with sorrow down to Sheol.

и ако ми отнемете и този и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

30 N ow therefore when I come to thy slave my father, and the lad is not with us, seeing that his soul is bound up in the lad’s soul,

И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

31 i t shall come to pass when he sees that the lad is not with us, that he will die: and thy slaves shall bring the gray hairs of thy slave our father down with sorrow to Sheol.

като види, че детето го няма, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

32 F or thy slave became surety for the lad unto my father, saying, If I bring him not unto thee, then I shall bear the sin before my father for ever.

Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си.

33 N ow therefore, I pray thee, let thy slave remain instead of the lad as a bond slave to my lord, and let the lad go up with his brethren.

И така, сега, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

34 F or how shall I go up to my father and the lad not be with me? I cannot go lest I see the evil that shall come on my father.

Защото как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.