1 ¶ In those days when there was no king in Israel, there was a certain Levite sojourning on the side of Mount Ephraim, who took to him a concubine out of Bethlehem of Judah.

В онези дни, когато в Израел нямаше цар, имаше един левит, който живееше на отсрещната страна на Ефремовата хълмиста земя и който си беше взел наложница от Витлеем Юдейски.

2 A nd his concubine committed adultery against him and went away from him unto her father’s house to Bethlehem of Judah and was there four whole months.

Но наложницата му блудства̀ против него и си отиде в бащината си къща във Витлеем Юдейски, където остана четири месеца.

3 A nd her husband arose and went after her to speak friendly unto her and to bring her again, having his servant with him and a couple of asses, and she brought him into her father’s house. And when the father of the damsel saw him, he rejoiced to meet him;

Мъжът ѝ тръгна и отиде след нея, за да ѝ говори с добро и да я върне, като взе със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато бащата на младата жена го видя, го посрещна с радост.

4 a nd his father-in-law, the damsel’s father, retained him, and he dwelt with him three days; eating and drinking, and abiding there.

Тъстът му, бащата на младата жена, го задържа и човекът преседя с него три дни; и ядеха и пиеха, и нощуваха там.

5 A nd on the fourth day when they arose early in the morning, the Levite rose up to depart; and the damsel’s father said unto his son-in-law, Strengthen thy heart with a morsel of bread, and afterwards ye shall go.

На четвъртия ден, като станаха рано, той тръгна да си върви; но бащата на младата жена каза на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си вървиш.

6 A nd the two of them sat down together and ate and drank. And the damsel’s father said unto the man, Be content, I pray thee, and tarry all night, and thy heart shall be merry.

И така, седнаха, ядоха и пиха двамата заедно. След това бащата на младата жена каза на мъжа: Съгласи се, моля те, да пренощуваш и нека се развесели сърцето ти.

7 A nd when the man rose up to depart, his father-in-law urged him to remain and lodge there again.

Човекът обаче искаше да си тръгне; но понеже тъстът му настояваше пред него, той пак пренощува там.

8 A nd he arose early in the morning on the fifth day to depart, and the damsel’s father said, Strengthen now thy heart. And after having eaten together, they tarried until afternoon.

А на петия ден стана рано да си върви; но бащата на младата жена каза: Подкрепи, моля, сърцето си. И останаха, докато превали денят, като ядоха двамата.

9 A nd when the man rose up to depart, he and his concubine and his servant, his father-in-law, the damsel’s father, said unto him, Behold, now the day draws toward evening, I pray you tarry all night; behold, the day comes to an end; lodge here that thy heart may be merry, and tomorrow ye shall get up early and be on your way that thou may come unto thy tent.

После, когато човекът стана да си върви - заедно с наложницата му и слугата му, тъстът му, бащата на младата жена, каза: Ето, сега денят преваля към вечер. Пренощувайте, моля ви. Ето, денят е на свършване! Пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си.

10 B ut the man would not remain there that night, but he rose up and departed and came over against Jebus, which is Jerusalem, with his two asses saddled and with his concubine.

Но човекът не се съгласи да остане, а, като стана, тръгна и стигна до Евус (който е Йерусалим), като водеше със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него.

11 A nd when they were by Jebus, the day was far spent; and the servant said unto his master, Come now and let us turn in into this city of the Jebusites and lodge in it.

Когато се приближиха до Евус, денят беше превалил; и слугата каза на господаря си: Ела, нека се отбием в този град на евусите, за да пренощуваме там.

12 A nd his master said unto him, We will not turn aside here into a city of strangers that is not of the sons of Israel; we will go on to Gibeah.

Но господарят му отговори: Няма да се отбиваме в град на чужденци, където няма израелтяни, а ще продължим за Гавая.

13 A nd he said unto his servant, Come and let us draw near to one of these places to pass the night, in Gibeah or in Ramah.

Каза още на слугата си: Ела, нека се приближим до едно от тези места и ще пренощуваме в Гавая или в Рама.

14 A nd they passed on and walked; and the sun went down upon them when they were by Gibeah, which belonged to Benjamin.

И така, те продължиха и вървяха; а залезът на слънцето ги завари близо до Гавая, която принадлежи на Вениамин.

15 A nd they turned in there, to enter and to lodge in Gibeah; and entering in, they sat down in the plaza of the city, for no one took them into their house to pass the night.

Там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая. И когато влязоха, седнаха край градската улица, защото никой още не ги беше прибрал в къщата си, за да пренощуват.

16 ¶ And, behold, an old man, who in the evening came from working in the field, who was also of Mount Ephraim, sojourned in Gibeah, but the men of the place were sons of Jemini.

И стана така, че един старец се прибираше вечерта от работата си на полето. Този човек беше от хълмистата земя на Ефрем и беше преселник в Гавая, а местните хора бяха Вениаминови синове.

17 A nd the old man lifted up his eyes and saw the traveller in the plaza of the city and said unto him, Where dost thou go and where hast thou come from?

И като погледна и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? И откъде идваш?

18 A nd he said unto him, We are passing from Bethlehem of Judah toward the side of Mount Ephraim, where I am from, and I went to Bethlehem of Judah, but I am now going to the house of the LORD, and no one has received me in their house

А той му отговори: Ние преминаваме от Витлеем Юдейски към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрем, откъдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдейски и сега отивам към Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си.

19 e ven though we have straw and fodder for our asses, and there is bread and wine also for me and for thy handmaid and for the young man who is with thy slave; we have no lack of any thing.

А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мен и за слугинята ти, и за момчето, което е със слугите ти. Нямаме нужда от нищо.

20 A nd the old man said, Peace be with thee; let all thy needs be upon me; only do not pass the night in the plaza.

Тогава старецът каза: Бъди спокоен; за всичките ти нужди нека се погрижа аз; само не пренощувай на улицата.

21 S o he brought him into his house and gave fodder unto the asses, and they washed their feet, and ate and drank.

И така, той го покани в къщата си и даде зоб на ослите; а те си измиха краката и ядоха и пиха.

22 ¶ Now as they were making their hearts merry, behold, that men of the city, certain sons of Belial, beset the house round about and beat at the doors and spoke to the master of the house, the old man, saying, Bring forth the man that came into thy house that we may know him.

Докато веселяха сърцата си, група мъже от града, развратници, наобиколиха къщата, блъскаха по вратата и викаха на стареца домакин: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го обезчестим.

23 A nd the man, the master of the house, went out unto them and said unto them, No, my brethren, I pray you, do not do this evil, seeing that this man has entered into my house; do not commit this folly.

А домакинът излезе при тях и им каза: Недейте, братя мои! Не правете това зло; тъй като този човек е мой гост, не вършете такова безумие!

24 B ehold, here is my virgin daughter and his concubine; I will bring them out now, humble them, and do with them what seems good unto you, but unto this man do not commit this vile folly.

Ето, дъщеря ми е девица и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги и направете с тях каквото искате; но на този човек не правете такова безумно дело.

25 B ut the men would not hearken unto him, so the man took his concubine and brought her forth unto them; and they knew her and abused her all night until the morning; and when the day began to break, they let her go.

Но мъжете не искаха да го послушат. Затова старецът взе наложницата му и я изведе вън. И те лежаха с нея и я обезчестяваха цялата нощ чак до сутринта, а като се зазори, я пуснаха.

26 T hen the woman came, in the dawning of the day, and fell down at the door of the man’s house where her lord was until it was light.

И така, призори жената дойде и падна при вратата на къщата на стареца, където беше отседнал господарят ѝ, и там остана до съмване.

27 A nd her lord rose up in the morning and opened the doors of the house and went out to go his way, and behold, the woman, his concubine, was fallen down at the door of the house with her hands upon the threshold.

На сутринта господарят ѝ стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да продължи пътя си, и видя, че наложницата му беше паднала при вратата на къщата с ръцете си на прага.

28 A nd he said unto her, Rise up, and let us be going. But she did not answer. Then the man rose up and took her upon his ass and went unto his place.

Той ѝ каза: Стани да вървим. Но отговор нямаше. Тя беше мъртва. Тогава човекът я вдигна на осела, тръгна и се прибра у дома си.

29 A nd when he was come into his house, he took a knife and laid hold on his concubine and divided her, together with her bones into twelve pieces, and sent them into all the borders of Israel.

А като дойде вкъщи, взе меч, хвана тялото на наложницата си и го разсече част по част на дванадесет части, и ги прати до всичките предели на Израел.

30 A nd everyone that saw it said, No such deed has been done or seen from the day that the sons of Israel came up out of the land of Egypt until this day. Consider this, give advice, and speak.

И всички, които видяха това, си казваха: Такова нещо не е ставало, нито се е виждало от деня, когато израелтяните излязоха от Египетската земя, до днес. Размислете за това, съветвайте се и дайте мнението си.