1 ¶ Now Joab, the son of Zeruiah, perceived that the king’s heart was toward Absalom.

Йоав, Саруиният син, забеляза, че сърцето на царя беше привързано към Авесалом.

2 A nd Joab sent to Tekoa and brought an astute woman from there and said unto her, I pray thee, feign thyself to be a mourner and put on mourning apparel and do not anoint thyself with oil, but be as a woman that has mourned for a long time for someone who is dead

Затова Йоав прати в Текое и доведоха оттам една умна жена, и той ѝ каза: Престори се, че си в траур, облечи траурни дрехи, не се помазвай с масло, а се престори на жена, която жалее дълго време за мъртвец.

3 a nd come to the king and speak on this manner unto him. So Joab put the words in her mouth.

И иди при царя и му говори според тези думи. И Йоав я подучи какво да говори.

4 A nd when the woman of Tekoa spoke to the king, she fell on her face to the ground and did obeisance and said, Save me, O king.

Когато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята, поклони се и каза: Помогни ми, царю.

5 A nd the king said unto her, What ails thee? And she answered, I am a widow woman, and my husband is dead.

И царят ѝ каза: Какво ти е? А тя отговори: Ах! Аз съм вдовица. Мъжът ми умря.

6 A nd thy handmaid had two sons, and the two strove together in the field, and there was no one to part them, but the one smote the other and slew him.

Слугинята ти имаше двама сина. Те двамата се сбиха на полето. Нямаше кой да ги разтърве и единият удари другия и го уби.

7 A nd, behold, the whole family is risen against thy handmaid, and they said, Deliver him that smote his brother, that we may kill him for the life of his brother whom he slew, and we will destroy the heir also. So they shall quench my coal which is left and shall not leave to my husband neither name nor remainder upon the earth.

И, ето, всички роднини застанаха против слугинята ти и казаха: Предай онзи, който удари брат си, за да го убием за живота на брат му, когото уби. Така ще изтребим и наследника. С това те ще угасят въглена, който ми е останал, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по лицето на земята.

8 A nd the king said unto the woman, Go to thy house, and I will give a command concerning thee.

Царят каза на жената: Иди у дома си. Аз ще се разпоредя за теб.

9 A nd the woman of Tekoa said unto the king, My lord, O king, the iniquity be on me and on my father’s house; and the king and his throne be guiltless.

А текойката отговори на царя: Господарю мой, царю, беззаконието нека бъде върху мен и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.

10 A nd the king said, Whoever speaks against thee, bring him to me, and he shall not touch thee any more.

И царят отвърна: Който проговори против тебе, доведи го при мен и няма вече да те докачи.

11 T hen she said, I pray thee, let the king remember the LORD thy God, that thou will not allow the avengers of blood to increase the damage by destroying my son. And he said, As the LORD lives, not one hair of thy son shall fall to the earth.

А тя каза: Моля, нека царят помни Господа, своя Бог, за да не продължава отмъстителят за кръвта да изтребва и да не погуби сина ми. Той ѝ каза: Заклевам се в живота на Господа, нито един косъм от сина ти няма да падне на земята.

12 T hen the woman said, Let thine handmaid, I pray thee, speak one word unto my lord the king. And he said, Say on.

Тогава жената отговори: Нека каже, моля, слугинята ти още една дума на господаря си, царя. И той каза: Кажи.

13 A nd the woman said, Why then hast thou thought such a thing against the people of God? For the king speaks this word as one who is guilty in that the king does not bring home again his banished.

Жената проговори: Защо си намислил такова нещо против Божия народ? Понеже царят, като казва това, излиза виновен затова, че царят не възвръща своя син изгнаник.

14 F or it is certain that we die and are as water spilt on the ground, which cannot be gathered up again; neither does God respect any person; yet he does devise means that his outcasts not be expelled from him.

Защото е неизбежно ние да умрем и сме като вода, разляна по земята, която не се събира пак. А и Бог не отнема живот, а изнамира средства, така че изгнаникът да не остане отдалечен от Него.

15 N ow, therefore, that I have come to speak of this thing unto my lord the king because the people have made me afraid. But thy handmaid said to herself, I will now speak unto the king; it may be that the king will perform the word of his handmaid.

По тази причина дойдох да кажа това на господаря си, царя. Народът ме уплаши и слугинята ти си каза: Ще говоря сега на царя. Може би царят ще изпълни молбата на слугинята си.

16 F or the king will hear, to deliver his handmaid out of the hand of the man that would destroy me and my son together out of the inheritance of God.

Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мен, и сина ми от Божието наследство.

17 T hen thy handmaid said, Let the word of my lord the king bring rest; for as an angel of God, so is my lord the king to discern good and evil; and let the LORD thy God be with thee.

И слугинята ти си каза: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна. Защото господарят ми, царят, е като Божий ангел, за да разсъждава за доброто и злото. А Господ, твоят Бог, да бъде с тебе.

18 T hen the king answered and said unto the woman, Hide not from me, I pray thee, the thing that I shall ask thee. And the woman said, Let my lord the king now speak.

Тогава царят отговори на жената: Моля, не скривай от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: Нека проговори, моля, господарят ми, царят.

19 A nd the king said, Is not the hand of Joab with thee in all this? And the woman answered and said, By the life of thy soul, my lord the king, I can not turn to the right hand or to the left from all that my lord the king has spoken; for thy slave Joab, he commanded me, and he put all these words in the mouth of thy handmaid;

Царят я запита: С тебе ли е във всичко това ръката на Йоав? А жената отговори: Заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, царю, никой не може да се отклони нито надясно, нито наляво от нищо, което изрече господарят ми, царят. Слугата ти Йоав, той ми заповяда и той ме научи какво да кажа.

20 t o bring about this form of speech thy slave Joab has done this thing; but my lord is wise, according to the wisdom of an angel of God, to know that which is done in the earth.

Слугата ти Йоав направи това, за да представи по този начин работата. И господарят ми е мъдър - с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, което има на света.

21 ¶ Then the king said unto Joab, Behold now, I have done this thing; go, therefore, bring the young man Absalom again.

Тогава царят каза на Йоав: Ето, ще направя това. Иди и доведи младежа Авесалом.

22 A nd Joab fell to the ground on his face and worshipped and blessed the king, and Joab said, Today thy slave knows that I have found grace in thy sight, my lord, O king, in that the king has fulfilled the word of his slave.

Йоав падна с лице на земята, поклони се и благослови царя. И Йоав каза: Днес слугата ти позна, че придоби твоето благоволение, господарю мой, царю, защото царят изпълни желанието на слугата си.

23 S o Joab arose and went to Geshur and brought Absalom to Jerusalem.

И така, Йоав стана, отиде в Гесур и доведе Авесалом в Йерусалим.

24 B ut the king said, Let him go to his own house and let him not see my face. So Absalom returned to his own house, and did not see the king’s face.

А царят каза: Нека отиде в своята къща, а моето лице няма да види. Затова Авесалом отиде в своята си къща и не видя лицето на царя.

25 A nd in all Israel there was no one to be so greatly praised as Absalom for his beauty; from the sole of his foot even to the crown of his head there was no blemish in him.

А в целия Израел нямаше човек толкова много възхваляван за красотата си, колкото Авесалом. От петата на крака му чак до върха на главата му нямаше в него недостатък.

26 A nd when he shaved his head (for it was at every year’s end that he shaved it: because the hair was heavy on him, therefore, he shaved it), the hair of his head weighed two hundred shekels after the king’s weight.

И когато острижеше главата си (защото всяка година я стрижеше, понеже косата му натежаваше, затова я подстригваше), претегляше косата си и тя тежеше двеста сикъла според царската теглилка.

27 A nd unto Absalom there were born three sons and one daughter, whose name was Tamar, who was a beautiful woman to behold.

На Авесалом се родиха трима сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива.

28 ¶ So Absalom dwelt two full years in Jerusalem and did not see the king’s face.

И Авесалом остана в Йерусалим цели две години, без да види лицето на царя.

29 T herefore, Absalom sent for Joab, to have sent him to the king; but he would not come to him; and when he sent again the second time, he would not come.

Тогава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. Повика го втори път; но той пак отказа да дойде.

30 T herefore, he said unto his slaves, See, Joab’s field is near mine, and he has barley there; go and set it on fire. And Absalom’s slaves set the field on fire.

Затова Авесалом каза на слугите си: Йоавовата нива е близо до моята. Там има ечемик: идете и го запалете. И така, Авесаломовите слуги подпалиха нивата.

31 T hen Joab arose and came to Absalom unto his house and said unto him, Why have thy slaves set my field on fire?

Тогава Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и го попита: Защо слугите ти са запалили нивата ми?

32 A nd Absalom answered Joab, Behold, I have sent for thee, saying, Come here, that I may send thee to the king, to say, Why have I come from Geshur? It would have been better for me to have been there still. Now, therefore, let me see the king’s face; and if there is any iniquity in me, let him kill me.

А Авесалом отговори на Йоав: Пратих до тебе да ти кажат: Ела тук, за да те пратя при царя да му кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? По-добре щеше да е за мене да бях още там. Нека сега видя лицето на царя и ако има неправда в мене, нека ме убие.

33 S o Joab came to the king and told him. Then he called Absalom, who came to the king and bowed himself on his face to the ground before the king; and the king kissed Absalom.

Тогава Йоав отиде при царя и му извести това. И царят повика Авесалом, който, като дойде при него, се поклони с лице до земята пред царя. И царят целуна Авесалом.