1 N ow Joab the son of Zeruiah perceived that the king’s heart was toward Absalom.

Йоав, Саруиният син, забеляза, че сърцето на царя беше привързано към Авесалом.

2 J oab sent to Tekoa, and brought a wise woman from there, and said to her, “Please act like a mourner, and put on mourning clothing, please, and don’t anoint yourself with oil, but be as a woman who has mourned a long time for the dead.

Затова Йоав прати в Текое и доведоха оттам една умна жена, и той ѝ каза: Престори се, че си в траур, облечи траурни дрехи, не се помазвай с масло, а се престори на жена, която жалее дълго време за мъртвец.

3 G o in to the king, and speak like this to him.” So Joab put the words in her mouth.

И иди при царя и му говори според тези думи. И Йоав я подучи какво да говори.

4 W hen the woman of Tekoa spoke to the king, she fell on her face to the ground, showed respect, and said, “Help, O king!”

Когато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята, поклони се и каза: Помогни ми, царю.

5 T he king said to her, “What ails you?” She answered, “Truly I am a widow, and my husband is dead.

И царят ѝ каза: Какво ти е? А тя отговори: Ах! Аз съм вдовица. Мъжът ми умря.

6 Y our servant had two sons, and they both fought together in the field, and there was no one to part them, but the one struck the other, and killed him.

Слугинята ти имаше двама сина. Те двамата се сбиха на полето. Нямаше кой да ги разтърве и единият удари другия и го уби.

7 B ehold, the whole family has risen against your servant, and they say, ‘Deliver him who struck his brother, that we may kill him for the life of his brother whom he killed, and so destroy the heir also.’ Thus they would quench my coal which is left, and would leave to my husband neither name nor remainder on the surface of the earth.”

И, ето, всички роднини застанаха против слугинята ти и казаха: Предай онзи, който удари брат си, за да го убием за живота на брат му, когото уби. Така ще изтребим и наследника. С това те ще угасят въглена, който ми е останал, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по лицето на земята.

8 T he king said to the woman, “Go to your house, and I will give a command concerning you.”

Царят каза на жената: Иди у дома си. Аз ще се разпоредя за теб.

9 T he woman of Tekoa said to the king, “My lord, O king, may the iniquity be on me, and on my father’s house; and may the king and his throne be guiltless.”

А текойката отговори на царя: Господарю мой, царю, беззаконието нека бъде върху мен и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.

10 T he king said, “Whoever says anything to you, bring him to me, and he will not bother you any more.”

И царят отвърна: Който проговори против тебе, доведи го при мен и няма вече да те докачи.

11 T hen she said, “Please let the king remember Yahweh your God, that the avenger of blood destroy not any more, lest they destroy my son.” He said, “As Yahweh lives, not one hair of your son shall fall to the earth.”

А тя каза: Моля, нека царят помни Господа, своя Бог, за да не продължава отмъстителят за кръвта да изтребва и да не погуби сина ми. Той ѝ каза: Заклевам се в живота на Господа, нито един косъм от сина ти няма да падне на земята.

12 T hen the woman said, “Please let your servant speak a word to my lord the king.” He said, “Say on.”

Тогава жената отговори: Нека каже, моля, слугинята ти още една дума на господаря си, царя. И той каза: Кажи.

13 T he woman said, “Why then have you devised such a thing against the people of God? For in speaking this word the king is as one who is guilty, in that the king does not bring home again his banished one.

Жената проговори: Защо си намислил такова нещо против Божия народ? Понеже царят, като казва това, излиза виновен затова, че царят не възвръща своя син изгнаник.

14 F or we must die, and are like water split on the ground, which can’t be gathered up again; neither does God take away life, but devises means, that he who is banished not be an outcast from him.

Защото е неизбежно ние да умрем и сме като вода, разляна по земята, която не се събира пак. А и Бог не отнема живот, а изнамира средства, така че изгнаникът да не остане отдалечен от Него.

15 N ow therefore seeing that I have come to speak this word to my lord the king, it is because the people have made me afraid. Your servant said, ‘I will now speak to the king; it may be that the king will perform the request of his servant.’

По тази причина дойдох да кажа това на господаря си, царя. Народът ме уплаши и слугинята ти си каза: Ще говоря сега на царя. Може би царят ще изпълни молбата на слугинята си.

16 F or the king will hear, to deliver his servant out of the hand of the man who would destroy me and my son together out of the inheritance of God.

Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мен, и сина ми от Божието наследство.

17 T hen your servant said, ‘Please let the word of my lord the king bring rest; for as an angel of God, so is my lord the king to discern good and bad. May Yahweh, your God, be with you.’”

И слугинята ти си каза: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна. Защото господарят ми, царят, е като Божий ангел, за да разсъждава за доброто и злото. А Господ, твоят Бог, да бъде с тебе.

18 T hen the king answered the woman, “Please don’t hide anything from me that I ask you.” The woman said, “Let my lord the king now speak.”

Тогава царят отговори на жената: Моля, не скривай от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: Нека проговори, моля, господарят ми, царят.

19 T he king said, “Is the hand of Joab with you in all this?” The woman answered, “As your soul lives, my lord the king, no one can turn to the right hand or to the left from anything that my lord the king has spoken; for your servant Joab urged me, and he put all these words in the mouth of your servant;

Царят я запита: С тебе ли е във всичко това ръката на Йоав? А жената отговори: Заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, царю, никой не може да се отклони нито надясно, нито наляво от нищо, което изрече господарят ми, царят. Слугата ти Йоав, той ми заповяда и той ме научи какво да кажа.

20 t o change the face of the matter has your servant Joab done this thing. My lord is wise, according to the wisdom of an angel of God, to know all things that are in the earth.”

Слугата ти Йоав направи това, за да представи по този начин работата. И господарят ми е мъдър - с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, което има на света.

21 T he king said to Joab, “Behold now, I have done this thing. Go therefore, and bring the young man Absalom back.”

Тогава царят каза на Йоав: Ето, ще направя това. Иди и доведи младежа Авесалом.

22 J oab fell to the ground on his face, showed respect, and blessed the king. Joab said, “Today your servant knows that I have found favor in your sight, my lord, king, in that the king has performed the request of his servant.”

Йоав падна с лице на земята, поклони се и благослови царя. И Йоав каза: Днес слугата ти позна, че придоби твоето благоволение, господарю мой, царю, защото царят изпълни желанието на слугата си.

23 S o Joab arose and went to Geshur, and brought Absalom to Jerusalem.

И така, Йоав стана, отиде в Гесур и доведе Авесалом в Йерусалим.

24 T he king said, “Let him return to his own house, but let him not see my face.” So Absalom returned to his own house, and didn’t see the king’s face.

А царят каза: Нека отиде в своята къща, а моето лице няма да види. Затова Авесалом отиде в своята си къща и не видя лицето на царя.

25 N ow in all Israel there was no one to be so much praised as Absalom for his beauty. From the sole of his foot even to the crown of his head there was no defect in him.

А в целия Израел нямаше човек толкова много възхваляван за красотата си, колкото Авесалом. От петата на крака му чак до върха на главата му нямаше в него недостатък.

26 W hen he cut the hair of his head (now it was at every year’s end that he cut it; because it was heavy on him, therefore he cut it); he weighed the hair of his head at two hundred shekels, after the king’s weight.

И когато острижеше главата си (защото всяка година я стрижеше, понеже косата му натежаваше, затова я подстригваше), претегляше косата си и тя тежеше двеста сикъла според царската теглилка.

27 T hree sons were born to Absalom, and one daughter, whose name was Tamar. She was a woman with a beautiful face.

На Авесалом се родиха трима сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива.

28 A bsalom lived two full years in Jerusalem, and he didn’t see the king’s face.

И Авесалом остана в Йерусалим цели две години, без да види лицето на царя.

29 T hen Absalom sent for Joab, to send him to the king, but he would not come to him. Then he sent again a second time, but he would not come.

Тогава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. Повика го втори път; но той пак отказа да дойде.

30 T herefore he said to his servants, “Behold, Joab’s field is near mine, and he has barley there. Go and set it on fire.” So Absalom’s servants set the field on fire.

Затова Авесалом каза на слугите си: Йоавовата нива е близо до моята. Там има ечемик: идете и го запалете. И така, Авесаломовите слуги подпалиха нивата.

31 T hen Joab arose, and came to Absalom to his house, and said to him, “Why have your servants set my field on fire?”

Тогава Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и го попита: Защо слугите ти са запалили нивата ми?

32 A bsalom answered Joab, “Behold, I sent to you, saying, ‘Come here, that I may send you to the king, to say, “Why have I come from Geshur? It would be better for me to be there still. Now therefore let me see the king’s face, and if there is iniquity in me, let him kill me.”’”

А Авесалом отговори на Йоав: Пратих до тебе да ти кажат: Ела тук, за да те пратя при царя да му кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? По-добре щеше да е за мене да бях още там. Нека сега видя лицето на царя и ако има неправда в мене, нека ме убие.

33 S o Joab came to the king, and told him; and when he had called for Absalom, he came to the king, and bowed himself on his face to the ground before the king; and the king kissed Absalom.

Тогава Йоав отиде при царя и му извести това. И царят повика Авесалом, който, като дойде при него, се поклони с лице до земята пред царя. И царят целуна Авесалом.