1 T he words of the Preacher, the son of David, king in Jerusalem:

Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим:

2 “ Vanity of vanities,” says the Preacher; “Vanity of vanities, all is vanity.”

Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.

3 W hat does man gain from all his labor in which he labors under the sun?

Каква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?

4 O ne generation goes, and another generation comes; but the earth remains forever.

Едно поколение преминава и друго поколение идва; а земята стои вечно.

5 T he sun also rises, and the sun goes down, and hurries to its place where it rises.

Също и слънцето изгрява, и слънцето залязва, и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява.

6 T he wind goes toward the south, and turns around to the north. It turns around continually as it goes, and the wind returns again to its courses.

Вятърът отива на юг и се връща на север; вятърът постоянно обикаля в пътя си и пак се връща в своите кръгообращения.

7 A ll the rivers run into the sea, yet the sea is not full. To the place where the rivers flow, there they flow again.

Всички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва; на мястото, където отиват реките, там непрестанно отиват.

8 A ll things are full of weariness beyond uttering. The eye is not satisfied with seeing, nor the ear filled with hearing.

Всички неща са досадни - човек не може да изкаже доколко; окото не се насища с гледане, нито ухото се напълва със слушане.

9 T hat which has been is that which shall be; and that which has been done is that which shall be done: and there is no new thing under the sun.

Каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.

10 I s there a thing of which it may be said, “Behold, this is new?” It has been long ago, in the ages which were before us.

Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас.

11 T here is no memory of the former; neither shall there be any memory of the latter that are to come, among those that shall come after.

Не се помнят предишните поколения; нито ще се помнят следващите, идните поколения от онези, които ще дойдат после. В търсене смисъла на живота

12 I , the Preacher, was king over Israel in Jerusalem.

Аз, проповедникът, бях цар над Израел в Йерусалим;

13 I applied my heart to seek and to search out by wisdom concerning all that is done under the sky. It is a heavy burden that God has given to the sons of men to be afflicted with.

и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него.

14 I have seen all the works that are done under the sun; and behold, all is vanity and a chasing after wind.

Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.

15 T hat which is crooked can’t be made straight; and that which is lacking can’t be counted.

Кривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

16 I said to myself, “Behold, I have obtained for myself great wisdom above all who were before me in Jerusalem. Yes, my heart has had great experience of wisdom and knowledge.”

Аз се съвещавах със сърцето си и казах: Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание.

17 I applied my heart to know wisdom, and to know madness and folly. I perceived that this also was a chasing after wind.

И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

18 F or in much wisdom is much grief; and he who increases knowledge increases sorrow.

Защото в многото мъдрост има много досада; и който увеличава знание, увеличава и печал.