1 B ut when Sanballat heard that we were building the wall, he was angry, and took great indignation, and mocked the Jews.

А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, се разгневи, възнегодува силно и се присмя на юдеите.

2 H e spoke before his brothers and the army of Samaria, and said, “What are these feeble Jews doing? Will they fortify themselves? Will they sacrifice? Will they finish in a day? Will they revive the stones out of the heaps of rubbish, since they are burned?”

И говорѝ пред братята си и пред самарийската войска: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще се закрепят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли за един ден? Ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?

3 N ow Tobiah the Ammonite was by him, and he said, “What they are building, if a fox climbed up it, he would break down their stone wall.”

А амонецът Товия, който беше при него, каза: Даже това, което градят, ако лисица се покачи по него, ще събори каменната им стена.

4 “ Hear, our God; for we are despised; and turn back their reproach on their own head, give them up for a plunder in a land of captivity;

Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници.

5 d on’t cover their iniquity, and don’t let their sin be blotted out from before you; for they have insulted the builders.”

Не покривай беззаконието им и грехът им да не се изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред тези, които градят.

6 S o we built the wall; and all the wall was joined together to half its height: for the people had a mind to work.

Така съградихме стената; и стената бе свързана цялата до половината от височината си; защото народът имаше присърце работата.

7 B ut when Sanballat, Tobiah, the Arabians, the Ammonites, and the Ashdodites heard that the repairing of the walls of Jerusalem went forward, and that the breaches began to be filled, then they were very angry;

Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на йерусалимските стени напредвало и че проломите почнали да се затварят, много се разгневиха;

8 a nd they conspired all of them together to come and fight against Jerusalem, and to cause confusion therein.

и всички заедно се наговориха да дойдат и да воюват против Йерусалим, и да го разрушат.

9 B ut we made our prayer to our God, and set a watch against them day and night, because of them.

А ние се помолихме на своя Бог и поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем, понеже се бояхме от тях.

10 J udah said, “The strength of the bearers of burdens is fading, and there is much rubbish; so that we are not able to build the wall.”

Но Юда каза: Силата на носачите на товари вече отслабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.

11 O ur adversaries said, “They shall not know, neither see, until we come in among them, and kill them, and cause the work to cease.”

А неприятелите ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата.

12 W hen the Jews who lived by them came, they said to us ten times from all places, “Wherever you turn, they will attack us.”

И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, казаха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, оттам ще дойдат върху нас.

13 T herefore set I in the lowest parts of the space behind the wall, in the open places, I set the people after their families with their swords, their spears, and their bows.

Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих народа по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.

14 I looked, and rose up, and said to the nobles, and to the rulers, and to the rest of the people, “Don’t be afraid of them! Remember the Lord, who is great and awesome, and fight for your brothers, your sons, and your daughters, your wives, and your houses.”

След като разгледах, станах и казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си.

15 W hen our enemies heard that it was known to us, and God had brought their counsel to nothing, all of us returned to the wall, everyone to his work.

А когато неприятелите ни чуха, че намерението им ни е било известно и че Бог е осуетил проекта им, ние всички се върнахме на стената, всеки към работата си.

16 F rom that time forth, half of my servants worked in the work, and half of them held the spears, the shields, and the bows, and the coats of mail; and the rulers were behind all the house of Judah.

И от това време нататък половината от слугуващите ми бяха на работата, а другата половина от тях държаха копията, малките щитове, лъковете и броните; и началниците насърчаваха целия Юдов дом.

17 T hey all built the wall and those who bore burdens loaded themselves; everyone with one of his hands worked in the work, and with the other held his weapon;

Всеки един от онези, които градеха стената и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;

18 a nd the builders, everyone wore his sword at his side, and so built. He who sounded the trumpet was by me.

и всеки от зидарите имаше меча, си опасан на кръста си, и така градеше. А този, който свиреше с тръбата, беше до мене.

19 I said to the nobles, and to the rulers and to the rest of the people, “The work is great and large, and we are separated on the wall, one far from another.

Тогава казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг;

20 W herever you hear the sound of the trumpet, rally there to us. Our God will fight for us.”

затова, където чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.

21 S o we worked in the work: and half of them held the spears from the rising of the morning until the stars appeared.

Така вършехме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.

22 L ikewise at the same time said I to the people, “Let everyone with his servant lodge within Jerusalem, that in the night they may be a guard to us, and may labor in the day.”

И в същото време казах на народа: Всеки със слугата си нека нощува сред Йерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.

23 S o neither I, nor my brothers, nor my servants, nor the men of the guard who followed me, none of us took off our clothes. Everyone took his weapon to the water.

И така, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си даже когато отиваше на водата да се мие.