1 W hat then will we say that Abraham, our forefather, has found according to the flesh?

И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?

2 F or if Abraham was justified by works, he has something to boast about, but not toward God.

Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

3 F or what does the Scripture say? “Abraham believed God, and it was accounted to him for righteousness.”

Понеже какво казва Писанието: "Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда."

4 N ow to him who works, the reward is not counted as grace, but as something owed.

А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата;

5 B ut to him who doesn’t work, but believes in him who justifies the ungodly, his faith is accounted for righteousness.

а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

6 E ven as David also pronounces blessing on the man to whom God counts righteousness apart from works,

Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата:

7 “ Blessed are they whose iniquities are forgiven, whose sins are covered.

"Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити.

8 B lessed is the man whom the Lord will by no means charge with sin.”

Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях."

9 I s this blessing then pronounced on the circumcised, or on the uncircumcised also? For we say that faith was accounted to Abraham for righteousness.

Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраам вярата се вмени за правда."

10 H ow then was it counted? When he was in circumcision, or in uncircumcision? Not in circumcision, but in uncircumcision.

Тогава как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.

11 H e received the sign of circumcision, a seal of the righteousness of the faith which he had while he was in uncircumcision, that he might be the father of all those who believe, though they might be in uncircumcision, that righteousness might also be accounted to them.

И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

12 H e is the father of circumcision to those who not only are of the circumcision, but who also walk in the steps of that faith of our father Abraham, which he had in uncircumcision.

и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато беше необрязан. Вярата в Божието обещание

13 F or the promise to Abraham and to his offspring that he should be heir of the world wasn’t through the law, but through the righteousness of faith.

Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра.

14 F or if those who are of the law are heirs, faith is made void, and the promise is made of no effect.

Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието - осуетено;

15 F or the law produces wrath, for where there is no law, neither is there disobedience.

понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление.

16 F or this cause it is of faith, that it may be according to grace, to the end that the promise may be sure to all the offspring, not to that only which is of the law, but to that also which is of the faith of Abraham, who is the father of us all.

Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни

17 A s it is written, “I have made you a father of many nations.” This is in the presence of him whom he believed: God, who gives life to the dead, and calls the things that are not, as though they were.

(както е писано: "Направих те отец на много народи") пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

18 B esides hope, Abraham in hope believed, to the end that he might become a father of many nations, according to that which had been spoken, “So will your offspring be.”

Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: "Толкова ще бъде твоето потомство."

19 W ithout being weakened in faith, he didn’t consider his own body, already having been worn out, (he being about a hundred years old), and the deadness of Sarah’s womb.

Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,

20 Y et, looking to the promise of God, he didn’t waver through unbelief, but grew strong through faith, giving glory to God,

обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,

21 a nd being fully assured that what he had promised, he was also able to perform.

уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.

22 T herefore it also was “credited to him for righteousness.”

Затова му се вмени за правда.

23 N ow it was not written that it was accounted to him for his sake alone,

Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,

24 b ut for our sake also, to whom it will be accounted, who believe in him who raised Jesus, our Lord, from the dead,

но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,

25 w ho was delivered up for our trespasses, and was raised for our justification.

Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.