1 H e began to speak to them in parables. “A man planted a vineyard, put a hedge around it, dug a pit for the wine press, built a tower, rented it out to a farmer, and went into another country.

И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

2 W hen it was time, he sent a servant to the farmer to get from the farmer his share of the fruit of the vineyard.

И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

3 T hey took him, beat him, and sent him away empty.

А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце.

4 A gain, he sent another servant to them; and they threw stones at him, wounded him in the head, and sent him away shamefully treated.

Пак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха.

5 A gain he sent another; and they killed him; and many others, beating some, and killing some.

Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

6 T herefore still having one, his beloved son, he sent him last to them, saying, ‘They will respect my son.’

Той имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми.

7 B ut those farmers said among themselves, ‘This is the heir. Come, let’s kill him, and the inheritance will be ours.’

А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше.

8 T hey took him, killed him, and cast him out of the vineyard.

И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.

9 W hat therefore will the lord of the vineyard do? He will come and destroy the farmers, and will give the vineyard to others.

И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.

10 H aven’t you even read this Scripture: ‘The stone which the builders rejected, the same was made the head of the corner.

Не сте ли прочели това Писание: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла.

11 T his was from the Lord, it is marvelous in our eyes’?”

От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

12 T hey tried to seize him, but they feared the multitude; for they perceived that he spoke the parable against them. They left him, and went away.

И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха. За плащането на данъка на императора

13 T hey sent some of the Pharisees and of the Herodians to him, that they might trap him with words.

Тогава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му.

14 W hen they had come, they asked him, “Teacher, we know that you are honest, and don’t defer to anyone; for you aren’t partial to anyone, but truly teach the way of God. Is it lawful to pay taxes to Caesar, or not?

И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не?

15 S hall we give, or shall we not give?” But he, knowing their hypocrisy, said to them, “Why do you test me? Bring me a denarius, that I may see it.”

Да даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

16 T hey brought it. He said to them, “Whose is this image and inscription?” They said to him, “Caesar’s.”

И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря.

17 J esus answered them, “Render to Caesar the things that are Caesar’s, and to God the things that are God’s.” They marveled greatly at him.

Исус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него. За възкресението на мъртвите

18 T here came to him Sadducees, who say that there is no resurrection. They asked him, saying,

След това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха:

19 “ Teacher, Moses wrote to us, ‘If a man’s brother dies, and leaves a wife behind him, and leaves no children, that his brother should take his wife, and raise up offspring for his brother.’

Учителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.

20 T here were seven brothers. The first took a wife, and dying left no offspring.

Но, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство.

21 T he second took her, and died, leaving no children behind him. The third likewise;

Взе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият.

22 a nd the seven took her and left no children. Last of all the woman also died.

И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената.

23 I n the resurrection, when they rise, whose wife will she be of them? For the seven had her as a wife.”

При възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена?

24 J esus answered them, “Isn’t this because you are mistaken, not knowing the Scriptures, nor the power of God?

Исус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?

25 F or when they will rise from the dead, they neither marry, nor are given in marriage, but are like angels in heaven.

Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

26 B ut about the dead, that they are raised; haven’t you read in the book of Moses, about the Bush, how God spoke to him, saying, ‘I am the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob’ ?

А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

27 H e is not the God of the dead, but of the living. You are therefore badly mistaken.”

Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате. Най-голямата заповед

28 O ne of the scribes came, and heard them questioning together. Knowing that he had answered them well, asked him, “Which commandment is the greatest of all?”

А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първата от всички?

29 J esus answered, “The greatest is, ‘Hear, Israel, the Lord our God, the Lord is one:

Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израелю; Господ, нашият Бог, е един Господ;

30 y ou shall love the Lord your God with all your heart, and with all your soul, and with all your mind, and with all your strength.’ This is the first commandment.

и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила."

31 T he second is like this, ‘You shall love your neighbor as yourself.’ There is no other commandment greater than these.”

А ето втората, подобна на нея, заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си." Друга заповед, по-голяма от тези, няма.

32 T he scribe said to him, “Truly, teacher, you have said well that he is one, and there is none other but he,

И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

33 a nd to love him with all the heart, and with all the understanding, with all the soul, and with all the strength, and to love his neighbor as himself, is more important than all whole burnt offerings and sacrifices.”

и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви.

34 W hen Jesus saw that he answered wisely, he said to him, “You are not far from God’s Kingdom.” No one dared ask him any question after that.

Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси. Исус Христос и Давид

35 J esus responded, as he taught in the temple, “How is it that the scribes say that the Christ is the son of David?

И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син?

36 F or David himself said in the Holy Spirit, ‘The Lord said to my Lord, “Sit at my right hand, until I make your enemies the footstool of your feet.”’

Сам Давид каза чрез Святия Дух: "Каза Господ на Моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие."

37 T herefore David himself calls him Lord, so how can he be his son?” The common people heard him gladly.

Сам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

38 I n his teaching he said to them, “Beware of the scribes, who like to walk in long robes, and to get greetings in the marketplaces,

И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите

39 a nd the best seats in the synagogues, and the best places at feasts:

и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

40 t hose who devour widows’ houses, and for a pretense make long prayers. These will receive greater condemnation.”

тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение. Лептата на бедната вдовица

41 J esus sat down opposite the treasury, and saw how the multitude cast money into the treasury. Many who were rich cast in much.

И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

42 A poor widow came, and she cast in two small brass coins, which equal a quadrans coin.

А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.

43 H e called his disciples to himself, and said to them, “Most certainly I tell you, this poor widow gave more than all those who are giving into the treasury,

И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата;

44 f or they all gave out of their abundance, but she, out of her poverty, gave all that she had to live on.”

защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше - целия си имот.