1 A nd he began to speak unto them in parables. A man planted a vineyard, and set a hedge about it, and digged a pit for the winepress, and built a tower, and let it out to husbandmen, and went into another country.

И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

2 A nd at the season he sent to the husbandmen a servant, that he might receive from the husbandmen of the fruits of the vineyard.

И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

3 A nd they took him, and beat him, and sent him away empty.

А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце.

4 A nd again he sent unto them another servant; and him they wounded in the head, and handled shamefully.

Пак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха.

5 A nd he sent another; and him they killed: and many others; beating some, and killing some.

Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

6 H e had yet one, a beloved son: he sent him last unto them, saying, They will reverence my son.

Той имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми.

7 B ut those husbandmen said among themselves, This is the heir; come, let us kill him, and the inheritance shall be ours.

А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше.

8 A nd they took him, and killed him, and cast him forth out of the vineyard.

И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.

9 W hat therefore will the lord of the vineyard do? he will come and destroy the husbandmen, and will give the vineyard unto others.

И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.

10 H ave ye not read even this scripture: The stone which the builders rejected, The same was made the head of the corner;

Не сте ли прочели това Писание: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла.

11 T his was from the Lord, And it is marvellous in our eyes?

От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

12 A nd they sought to lay hold on him; and they feared the multitude; for they perceived that he spake the parable against them: and they left him, and went away.

И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха. За плащането на данъка на императора

13 A nd they send unto him certain of the Pharisees and of the Herodians, that they might catch him in talk.

Тогава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му.

14 A nd when they were come, they say unto him, Teacher, we know that thou art true, and carest not for any one; for thou regardest not the person of men, but of a truth teachest the way of God: Is it lawful to give tribute unto Caesar, or not?

И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не?

15 S hall we give, or shall we not give? But he, knowing their hypocrisy, said unto them, Why make ye trial of me? bring me a denarius, that I may see it.

Да даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

16 A nd they brought it. And he saith unto them, Whose is this image and superscription? And they said unto him, Caesar's.

И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря.

17 A nd Jesus said unto them, Render unto Caesar the things that are Caesar's, and unto God the things that are God's. And they marvelled greatly at him.

Исус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него. За възкресението на мъртвите

18 A nd there come unto him Sadducees, who say that there is no resurrection; and they asked him, saying,

След това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха:

19 T eacher, Moses wrote unto us, If a man's brother die, and leave a wife behind him, and leave no child, that his brother should take his wife, and raise up seed unto his brother.

Учителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.

20 T here were seven brethren: and the first took a wife, and dying left no seed;

Но, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство.

21 a nd the second took her, and died, leaving no seed behind him; and the third likewise:

Взе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият.

22 a nd the seven left no seed. Last of all the woman also died.

И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената.

23 I n the resurrection whose wife shall she be of them? for the seven had her to wife.

При възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена?

24 J esus said unto them, Is it not for this cause that ye err, that ye know not the scriptures, nor the power of God?

Исус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?

25 F or when they shall rise from the dead, they neither marry, nor are given in marriage; but are as angels in heaven.

Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

26 B ut as touching the dead, that they are raised; have ye not read in the book of Moses, in the place concerning the Bush, how God spake unto him, saying, I am the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob?

А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

27 H e is not the God of the dead, but of the living: ye do greatly err.

Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате. Най-голямата заповед

28 A nd one of the scribes came, and heard them questioning together, and knowing that he had answered them well, asked him, What commandment is the first of all?

А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първата от всички?

29 J esus answered, The first is, Hear, O Israel; The Lord our God, the Lord is one:

Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израелю; Господ, нашият Бог, е един Господ;

30 a nd thou shalt love the Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thy mind, and with all thy strength.

и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила."

31 T he second is this, Thou shalt love thy neighbor as thyself. There is none other commandment greater than these.

А ето втората, подобна на нея, заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си." Друга заповед, по-голяма от тези, няма.

32 A nd the scribe said unto him, Of a truth, Teacher, thou hast well said that he is one; and there is none other but he:

И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

33 a nd to love him with all the heart, and with all the understanding, and with all the strength, and to love his neighbor as himself, is much more than all whole burnt-offerings and sacrifices.

и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви.

34 A nd when Jesus saw that he answered discreetly, he said unto him, Thou art not far from the kingdom of God. And no man after that durst ask him any question.

Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси. Исус Христос и Давид

35 A nd Jesus answered and said, as he taught in the temple, How say the scribes that the Christ is the son of David?

И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син?

36 D avid himself said in the Holy Spirit, The Lord said unto my Lord, Sit thou on my right hand, Till I make thine enemies the footstool of thy feet.

Сам Давид каза чрез Святия Дух: "Каза Господ на Моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие."

37 D avid himself calleth him Lord; and whence is he his son? And the common people heard him gladly.

Сам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

38 A nd in his teaching he said, Beware of the scribes, who desire to walk in long robes, and to have salutations in the marketplaces,

И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите

39 a nd chief seats in the synagogues, and chief places at feasts:

и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

40 t hey that devour widows' houses, and for a pretence make long prayers; these shall receive greater condemnation.

тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение. Лептата на бедната вдовица

41 A nd he sat down over against the treasury, and beheld how the multitude cast money into the treasury: and many that were rich cast in much.

И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

42 A nd there came a poor widow, and she cast in two mites, which make a farthing.

А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.

43 A nd he called unto him his disciples, and said unto them, Verily I say unto you, This poor widow cast in more than all they that are casting into the treasury:

И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата;

44 f or they all did cast in of their superfluity; but she of her want did cast in all that she had, even all her living.

защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше - целия си имот.