1 N ow king David was old and stricken in years; and they covered him with clothes, but he gat no heat.

А когато Давид остаря в напреднала възраст, при все че го завиваха с дрехи, не се стопляше.

2 W herefore his servants said unto him, Let there be sought for my lord the king a young virgin: and let her stand before the king, and cherish him; and let her lie in thy bosom, that my lord the king may get heat.

Затова слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни, царя, млада девица, за да стои при него и да се грижи за него, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни, царят.

3 S o they sought for a fair damsel throughout all the borders of Israel, and found Abishag the Shunammite, and brought her to the king.

И така, потърсиха по всички Израелеви предели красива девица и намериха сунамката Ависага и я доведоха при царя.

4 A nd the damsel was very fair; and she cherished the king, and ministered to him; but the king knew her not.

Девицата беше много красива и се грижеше за царя, и му слугуваше; но царят не я позна.

5 T hen Adonijah the son of Haggith exalted himself, saying, I will be king: and he prepared him chariots and horsemen, and fifty men to run before him.

Тогава Адония, Агитиният син, надменно си каза: Аз ще царувам. И си приготви колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.

6 A nd his father had not displeased him at any time in saying, Why hast thou done so? and he was also a very goodly man; and he was born after Absalom.

А баща му никога не му досаждаше с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много красив наглед. Той се беше родил на Давид след Авесалом.

7 A nd he conferred with Joab the son of Zeruiah, and with Abiathar the priest: and they following Adonijah helped him.

Той се сговори с Йоав, Саруиния син, и със свещеника Авиатар и те последваха Адония и му помагаха.

8 B ut Zadok the priest, and Benaiah the son of Jehoiada, and Nathan the prophet, and Shimei, and Rei, and the mighty men that belonged to David, were not with Adonijah.

Но свещеникът Садок, Ванайя, Йодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий, и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.

9 A nd Adonijah slew sheep and oxen and fatlings by the stone of Zoheleth, which is beside En-rogel; and he called all his brethren, the king's sons, and all the men of Judah, the king's servants:

И Адония закла овце, говеда и угоени телета при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя, царските синове, и всичките Юдови мъже, царските служители.

10 b ut Nathan the prophet, and Benaiah, and the mighty men, and Solomon his brother, he called not.

Обаче пророка Натан, Ванайя, силните мъже и брат си Соломон не покани.

11 T hen Nathan spake unto Bath-sheba the mother of Solomon, saying, Hast thou not heard that Adonijah the son of Haggith doth reign, and David our lord knoweth it not?

Тогава Натан каза на Соломоновата майка Витсавее: Не си ли чула, че се е възцарил Адония, Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?

12 N ow therefore come, let me, I pray thee, give thee counsel, that thou mayest save thine own life, and the life of thy son Solomon.

Ела сега да те посъветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломон.

13 G o and get thee in unto king David, and say unto him, Didst not thou, my lord, O king, swear unto thy handmaid, saying, Assuredly Solomon thy son shall reign after me, and he shall sit upon my throne? why then doth Adonijah reign?

Иди, влез при цар Давид и му кажи: Господарю мой, царю, ти не се ли закле на слугинята си, като каза: Синът ти Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми? И така, защо се е възцарил Адония?

14 B ehold, while thou yet talkest there with the king, I also will come in after thee, and confirm thy words.

Докато ти още говориш там с царя, ще вляза и аз след теб и ще потвърдя думите ти.

15 A nd Bath-sheba went in unto the king into the chamber: and the king was very old; and Abishag the Shunammite was ministering unto the king.

И така, Витсавее влезе при царя в спалнята, а царят беше много стар и сунамката Ависага му прислужваше.

16 A nd Bath-sheba bowed, and did obeisance unto the king. And the king said, What wouldest thou?

Витсавее се наведе и се поклони на царя. Царят я попита: Какво искаш?

17 A nd she said unto him, My lord, thou swarest by Jehovah thy God unto thy handmaid, saying, Assuredly Solomon thy son shall reign after me, and he shall sit upon my throne.

А тя му отговори: Господарю мой, ти се закле в Господа, твоя Бог, на слугинята си и каза: Твоят син Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми.

18 A nd now, behold, Adonijah reigneth; and thou, my lord the king, knowest it not:

Но сега Адония се е възцарил. А ти, господарю мой, царю, не знаеш за това.

19 a nd he hath slain oxen and fatlings and sheep in abundance, and hath called all the sons of the king, and Abiathar the priest, and Joab the captain of the host; but Solomon thy servant hath he not called.

Той е заклал говеда, угоени телета и овце в изобилие и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав. Слугата ти Соломон обаче не е поканил.

20 A nd thou, my lord the king, the eyes of all Israel are upon thee, that thou shouldest tell them who shall sit on the throne of my lord the king after him.

Но към тебе, господарю мой, царю, към тебе са обърнати очите на целия Израел, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него.

21 O therwise it will come to pass, when my lord the king shall sleep with his fathers, that I and my son Solomon shall be counted offenders.

Иначе, когато господарят ми, царят, заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще бъдем смятани за престъпници.

22 A nd, lo, while she yet talked with the king, Nathan the prophet came in.

А докато тя още говореше с царя, влезе и пророк Натан.

23 A nd they told the king, saying, Behold, Nathan the prophet. And when he was come in before the king, he bowed himself before the king with his face to the ground.

И известиха на царя: Пророк Натан идва. И той, като влезе пред царя, му се поклони с лице до земята.

24 A nd Nathan said, My lord, O king, hast thou said, Adonijah shall reign after me, and he shall sit upon my throne?

Натан каза: Господарю мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мен и той ще седи на престола ми?

25 F or he is gone down this day, and hath slain oxen and fatlings and sheep in abundance, and hath called all the king's sons, and the captains of the host, and Abiathar the priest; and, behold, they are eating and drinking before him, and say, Long live king Adonijah.

Защото той слезе днес и закла говеда, угоени телета и овце в изобилие и покани всички царски синове и военачалниците, и свещеника Авиатар. И те ядат и пият пред него и казват: Да живее цар Адония!

26 B ut me, even me thy servant, and Zadok the priest, and Benaiah the son of Jehoiada, and thy servant Solomon, hath he not called.

А мене, мене, слугата ти, свещеника Садок, Ванайя, Йодаевия син, и слугата ти Соломон той не покани.

27 I s this thing done by my lord the king, and thou hast not showed unto thy servants who should sit on the throne of my lord the king after him?

От господаря ми, царя, ли е заповядано това, без да си разкрил намерението на слугите си кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него? Помазване на Соломон за цар

28 T hen king David answered and said, Call to me Bath-sheba. And she came into the king's presence, and stood before the king.

Тогава цар Давид отговори: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.

29 A nd the king sware, and said, As Jehovah liveth, who hath redeemed my soul out of all adversity,

И царят се закле: В името на живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,

30 v erily as I sware unto thee by Jehovah, the God of Israel, saying, Assuredly Solomon thy son shall reign after me, and he shall sit upon my throne in my stead; verily so will I do this day.

както ти се заклех в Господа, Израелевия Бог, като казах, че синът ти Соломон ще царува след мен и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.

31 T hen Bath-sheba bowed with her face to the earth, and did obeisance to the king, and said, Let my lord king David live for ever.

Тогава Витсавее се наведе с лице до земята, поклони се на царя и каза: Да живее господарят ми, цар Давид, довека!

32 A nd king David said, Call to me Zadok the priest, and Nathan the prophet, and Benaiah the son of Jehoiada. And they came before the king.

Тогава цар Давид каза: Повикайте ми свещеника Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевия син. И те дойдоха пред царя.

33 A nd the king said unto them, Take with you the servants of your lord, and cause Solomon my son to ride upon mine own mule, and bring him down to Gihon:

Царят им нареди: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломон на моето муле и го заведете долу в Гион.

34 a nd let Zadok the priest and Nathan the prophet anoint him there king over Israel; and blow ye the trumpet, and say, Long live king Solomon.

И свещеникът Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израел. Засвирете с тръба и извикайте: Да живее цар Соломон!

35 T hen ye shall come up after him, and he shall come and sit upon my throne; for he shall be king in my stead; and I have appointed him to be prince over Israel and over Judah.

Тогава се качете тук след него и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мен и аз го поставих да бъде вожд на Израел и Юда.

36 A nd Benaiah the son of Jehoiada answered the king, and said, Amen: Jehovah, the God of my lord the king, say so too.

А Ванайя, Йодаевият син, отговори на царя: Амин! Така да каже и Господ Бог на господаря ми, царя!

37 A s Jehovah hath been with my lord the king, even so be he with Solomon, and make his throne greater than the throne of my lord king David.

Както Господ е бил с господаря ми, царя, така да бъде и със Соломон и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми, цар Давид.

38 S o Zadok the priest, and Nathan the prophet, and Benaiah the son of Jehoiada, and the Cherethites and the Pelethites, went down, and caused Solomon to ride upon king David's mule, and brought him to Gihon.

И така, свещеникът Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевият син, с херетците и фелетците излязоха и качиха Соломон на мулето на цар Давид и го доведоха в Гион.

39 A nd Zadok the priest took the horn of oil out of the Tent, and anointed Solomon. And they blew the trumpet; and all the people said, Long live king Solomon.

Свещеникът Садок взе рога с мирото от шатъра за срещане и помаза Соломон. И засвириха с тръба и целият народ извика: Да живее цар Соломон!

40 A nd all the people came up after him, and the people piped with pipes, and rejoiced with great joy, so that the earth rent with the sound of them.

И целият народ го последва. Народът свиреше със свирки и се веселеше твърде буйно, така че земята ехтеше от виковете им.

41 A nd Adonijah and all the guests that were with him heard it as they had made an end of eating. And when Joab heard the sound of the trumpet, he said, Wherefore is this noise of the city being in an uproar?

А Адония и всичките му гости чуха шума, като свършиха яденето си. И когато Йоав чу тръбния звук, каза: Защо е този шум и градът е развълнуван?

42 W hile he yet spake, behold, Jonathan the son of Abiathar the priest came: and Adonijah said, Come in; for thou art a worthy man, and bringest good tidings.

Докато още говореше, дойде Йонатан, син на свещеника Авиатар. И Адония каза: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия.

43 A nd Jonathan answered and said to Adonijah, Verily our lord king David hath made Solomon king:

А Йонатан отговори на Адония: Наистина господарят ни, цар Давид, направи Соломон цар.

44 a nd the king hath sent with him Zadok the priest, and Nathan the prophet, and Benaiah the son of Jehoiada, and the Cherethites and the Pelethites; and they have caused him to ride upon the king's mule;

Царят прати с него свещеника Садок, пророка Натан и Ванайя, Йодаевия син, с херетците и фелетците и го качиха на царското муле.

45 a nd Zadok the priest and Nathan the prophet have anointed him king in Gihon; and they are come up from thence rejoicing, so that the city rang again. This is the noise that ye have heard.

Свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион. И оттам отидоха нагоре с веселие, така че градът екна. Това е шумът, който сте чули.

46 A nd also Solomon sitteth on the throne of the kingdom.

При това Соломон седна на престола на царството.

47 A nd moreover the king's servants came to bless our lord king David, saying, Thy God make the name of Solomon better than thy name, and make his throne greater than thy throne: and the king bowed himself upon the bed.

Освен това и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни, цар Давид, и казаха: Бог да направи името на Соломон по-светло и от твоето име и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони, както беше на леглото си.

48 A nd also thus said the king, Blessed be Jehovah, the God of Israel, who hath given one to sit on my throne this day, mine eyes even seeing it.

Царят още говорѝ така: Благословен да бъде Господ, Израелевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.

49 A nd all the guests of Adonijah were afraid, and rose up, and went every man his way.

Тогава всички гости на Адония се уплашиха и като станаха, отидоха всеки по пътя си.

50 A nd Adonijah feared because of Solomon; and he arose, and went, and caught hold on the horns of the altar.

А Адония, понеже се уплаши от Соломон, стана и отиде да се хване за роговете на жертвеника.

51 A nd it was told Solomon, saying, Behold, Adonijah feareth king Solomon; for, lo, he hath laid hold on the horns of the altar, saying, Let king Solomon swear unto me first that he will not slay his servant with the sword.

Тогава известиха на Соломон: Ето, Адония се бои от цар Соломон и се е хванал за роговете на жертвеника; и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.

52 A nd Solomon said, If he shall show himself a worthy man, there shall not a hair of him fall to the earth; but if wickedness be found in him, he shall die.

А Соломон каза: Ако се покаже достоен мъж, нито един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще бъде умъртвен.

53 S o king Solomon sent, and they brought him down from the altar. And he came and did obeisance to king Solomon; and Solomon said unto him, Go to thy house.

И така, цар Соломон прати и свалиха Адония от жертвеника; и той дойде да се поклони на цар Соломон. А Соломон му каза: Иди у дома си.