1 W ho is as the wise man? and who knoweth the interpretation of a thing? A man's wisdom maketh his face to shine, and the hardness of his face is changed.

Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му и коравината на лицето му се променя.

2 I counsel thee, Keep the king's command, and that in regard of the oath of God.

Аз те съветвам да пазиш царската заповед, а най-вече заради клетвата пред Бога.

3 B e not hasty to go out of his presence; persist not in an evil thing: for he doeth whatsoever pleaseth him.

Не бързай да излезеш от присъствието му; не постоянствай в лоша работа, защото той върши всичко каквото иска,

4 F or the king's word hath power; and who may say unto him, What doest thou?

тъй като думата на царя има власт и кой ще му каже: Какво правиш?

5 W hoso keepeth the commandment shall know no evil thing; and a wise man's heart discerneth time and judgment:

Който пази заповедта, няма да види нещо зло; и сърцето на мъдрия познава, че има и време, и осъждане за непокорството.

6 f or to every purpose there is a time and judgment; because the misery of man is great upon him:

Понеже за всяко нещо има време и отсъждане; защото човекът е твърде окаян,

7 f or he knoweth not that which shall be; for who can tell him how it shall be?

понеже не знае какво има да стане; защото кой може да му каже как ще бъде?

8 T here is no man that hath power over the spirit to retain the spirit; neither hath he power over the day of death; and there is no discharge in war: neither shall wickedness deliver him that is given to it.

Няма човек, който да има власт над духа, за да задържи духа, нито да има власт над деня на смъртта; и в тази война няма уволнение, нито нечестието ще избави онези, които са предадени на него.

9 A ll this have I seen, and applied my heart unto every work that is done under the sun: there is a time wherein one man hath power over another to his hurt.

Всичко това видях, като занимах сърцето си с всяко дело, което става под слънцето, че има време, когато човек властва над човека за негова вреда.

10 S o I saw the wicked buried, and they came to the grave; and they that had done right went away from the holy place, and were forgotten in the city: this also is vanity.

При това видях нечестивите погребани, които бяха идвали и отивали от святото място; и те бяха забравени в града, където бяха постъпили така. И това е суета.

11 B ecause sentence against an evil work is not executed speedily, therefore the heart of the sons of men is fully set in them to do evil.

Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките синове е всецяло предадено да върши зло.

12 T hough a sinner do evil a hundred times, and prolong his days, yet surely I know that it shall be well with them that fear God, that fear before him:

Ако и грешникът да върши зло сто пъти и да дългоденства, пак аз зная това, че ще бъде добре на онези, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

13 b ut it shall not be well with the wicked, neither shall he prolong his days, which are as a shadow; because he feareth not before God.

а на нечестивия няма да бъде добре, нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, защото той не се бои от Бога.

14 T here is a vanity which is done upon the earth, that there are righteous men unto whom it happeneth according to the work of the wicked; again, there are wicked men to whom it happeneth according to the work of the righteous: I said that this also is vanity.

Има една суета, която става на земята: че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, а пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Казах, че и това е суета.

15 T hen I commended mirth, because a man hath no better thing under the sun, than to eat, and to drink, and to be joyful: for that shall abide with him in his labor all the days of his life which God hath given him under the sun.

Затова аз похвалих веселбата, защото за човека няма по-добро под слънцето освен да яде, да пие и да се весели, и това да му остава от труда му през всички дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

16 W hen I applied my heart to know wisdom, and to see the business that is done upon the earth (for also there is that neither day nor night seeth sleep with his eyes),

Когато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя труда, който ставаше по земята, как очите на някои не виждат сън нито денем, нито нощем,

17 t hen I beheld all the work of God, that man cannot find out the work that is done under the sun: because however much a man labor to seek it out, yet he shall not find it; yea moreover, though a wise man think to know it, yet shall he not be able to find it.

тогава видях цялото Божие дело, че човек не може да издири делото, което става под слънцето; понеже колкото и да се труди човек да го търси, пак няма да го намери; а дори ако и мъдрият реши да го познае, няма да може да го намери.