1 A nd when we were escaped, then we knew that the island was called Melita.

И когато се спасихме, научихме, че островът се наричаше Малта.

2 A nd the barbarians showed us no common kindness; for they kindled a fire, and received us all, because of the present rain, and because of the cold.

А местните жители показаха към нас необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

3 B ut when Paul had gathered a bundle of sticks and laid them on the fire, a viper came out by reason of the heat, and fastened on his hand.

И когато Павел натрупа един куп храсти и ги сложи на огъня, една отровна змия излезе поради топлината и се впи в ръката му.

4 A nd when the barbarians saw the venomous creature hanging from his hand, they said one to another, No doubt this man is a murderer, whom, though he hath escaped from the sea, yet Justice hath not suffered to live.

А туземците, които видяха как змията висеше на ръката му, си говореха: Без съмнение този човек е убиец; затова, ако и да се е избавил от морето, пак божественото правосъдие не го оставя да живее.

5 H owbeit he shook off the creature into the fire, and took no harm.

Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло.

6 B ut they expected that he would have swollen, or fallen down dead suddenly: but when they were long in expectation and beheld nothing amiss came to him, they changed their minds, and said that he was a god.

А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и виждаха, че не му се случва нищо лошо, промениха мнението си и казваха, че е бог.

7 N ow in the neighborhood of that place were lands belonging to the chief man of the island, named Publius, who received us, and entertained us three days courteously.

А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

8 A nd it was so, that the father of Publius lay sick of fever and dysentery: unto whom Paul entered in, and prayed, and laying his hands on him healed him.

И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

9 A nd when this was done, the rest also that had diseases in the island came, and were cured:

Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха,

10 w ho also honored us with many honors; and when we sailed, they put on board such things as we needed.

като ни оказваха много почести, и когато тръгнахме, сложиха в кораба необходимото за нуждите ни. От Малта до Рим

11 A nd after three months we set sail in a ship of Alexandria which had wintered in the island, whose sign was The Twin Brothers.

И така, след три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците.

12 A nd touching at Syracuse, we tarried there three days.

И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни.

13 A nd from thence we made a circuit, and arrived at Rhegium: and after one day a south wind sprang up, and on the second day we came to Puteoli;

А оттам, като лъкатушехме срещу вятъра, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повя южният вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

14 w here we found brethren, and were entreated to tarry with them seven days: and so we came to Rome.

където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,

15 A nd from thence the brethren, when they heard of us, came to meet us as far as The Market of Appius and The Three Taverns; whom when Paul saw, he thanked God, and took courage.

откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми, за да ни посрещнат; и Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

16 A nd when we entered into Rome, Paul was suffered to abide by himself with the soldier that guarded him.

А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел бе позволено да живее отделно с войника, който го пазеше. Павел проповядва в Рим

17 A nd it came to pass, that after three days he called together those that were the chief of the Jews: and when they were come together, he said unto them, I, brethren, though I had done nothing against the people, or the customs of our fathers, yet was delivered prisoner from Jerusalem into the hands of the Romans:

И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, без аз да съм направил нещо против народа ни или против бащините обичаи, пак от Йерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

18 w ho, when they had examined me, desired to set me at liberty, because there was no cause of death in me.

които, като ме разпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо, заслужаващо за смърт.

19 B ut when the Jews spake against it, I was constrained to appeal unto Caesar; not that I had aught whereof to accuse my nation.

Но понеже юдеите се противопоставиха на това, принудих се да се отнеса до Цезаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

20 F or this cause therefore did I entreat you to see and to speak with me: for because of the hope of Israel I am bound with this chain.

По тази причина ви повиках, за да ви видя и да поговоря с вас, защото заради това, на което Израел се надява, съм вързан с тази верига.

21 A nd they said unto him, We neither received letters from Judaea concerning thee, nor did any of the brethren come hither and report or speak any harm of thee.

А те му казаха: Нито ние сме получавали писма от Юдея за тебе, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за тебе.

22 B ut we desire to hear of thee what thou thinkest: for as concerning this sect, it is known to us that everywhere it is spoken against.

Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

23 A nd when they had appointed him a day, they came to him into his lodging in great number; to whom he expounded the matter, testifying the kingdom of God, and persuading them concerning Jesus, both from the law of Moses and from the prophets, from morning till evening.

И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исус и от Моисеевия закон, и от пророците.

24 A nd some believed the things which were spoken, and some disbelieved.

И едни повярваха на това, което говореше, а други не вярваха.

25 A nd when they agreed not among themselves, they departed after that Paul had spoken one word, Well spake the Holy Spirit through Isaiah the prophet unto your fathers,

И те, понеже не бяха съгласни помежду си, се разотидоха, като Павел им каза една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е казал:

26 s aying, Go thou unto this people, and say, By hearing ye shall hear, and shall in no wise understand; And seeing ye shall see, and shall in no wise perceive:

"Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но никак няма да разберете; и с очи ще гледате, но никак няма да прозрете.

27 F or this people's heart is waxed gross, And their ears are dull of hearing, And their eyes they have closed; Lest, haply they should perceive with their eyes, And hear with their ears, And understand with their heart, And should turn again, And I should heal them.

Защото затлъстя сърцето на този народ и ушите им натегнаха, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, за да ги изцеля."

28 B e it known therefore unto you, that this salvation of God is sent unto the Gentiles: they will also hear.

Затова, да знаете, че това Божие спасение бе изпратено на езичниците; и те ще го слушат.

29 A nd when he had said these words, the Jews departed, having much disputing among themselves.

И като каза това, юдеите си отидоха с големи спорове помежду си.

30 A nd he abode two whole years in his own hired dwelling, and received all that went in unto him,

А Павел пребиваваше цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него,

31 p reaching the kingdom of God, and teaching the things concerning the Lord Jesus Christ with all boldness, none forbidding him.

като проповядваше Божието царство и с пълно дръзновение поучаваше за Господ Исус Христос, без някой да му забранява.