1 I will cry unto God with my voice, Even unto God with my voice; and he will give ear unto me.

(По слав. 76.) За първия певец, по Едутун, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 I n the day of my trouble I sought the Lord: My hand was stretched out in the night, and slacked not; My soul refused to be comforted.

В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши.

3 I remember God, and am disquieted: I complain, and my spirit is overwhelmed. Selah

Спомням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)

4 T hou holdest mine eyes watching: I am so troubled that I cannot speak.

Удържаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.

5 I have considered the days of old, The years of ancient times.

Размислих за древните дни, за годините на старите времена.

6 I call to remembrance my song in the night: I commune with mine own heart; And my spirit maketh diligent search.

Спомням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва:

7 W ill the Lord cast off for ever? And will he be favorable no more?

Господ довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение?

8 I s his lovingkindness clean gone for ever? Doth his promise fail for evermore?

Престанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги?

9 H ath God forgotten to be gracious? Hath he in anger shut up his tender mercies? Selah

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)

10 A nd I said, This is my infirmity; But I will remember the years of the right hand of the Most High.

Тогава казах: Това е слабост за мене - да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.

11 I will make mention of the deeds of Jehovah; For I will remember thy wonders of old.

Ще спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,

12 I will meditate also upon all thy work, And muse on thy doings.

и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.

13 T hy way, O God, is in the sanctuary: Who is a great god like unto God?

Боже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог?

14 T hou art the God that doest wonders: Thou hast made known thy strength among the peoples.

Ти си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.

15 T hou hast with thine arm redeemed thy people, The sons of Jacob and Joseph. Selah

Изкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.)

16 T he waters saw thee, O God; The waters saw thee, they were afraid: The depths also trembled.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните.

17 T he clouds poured out water; The skies sent out a sound: Thine arrows also went abroad.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха.

18 T he voice of thy thunder was in the whirlwind; The lightnings lightened the world: The earth trembled and shook.

Гласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати.

19 T hy way was in the sea, And thy paths in the great waters, And thy footsteps were not known.

През морето беше Твоят път и стъпките Ти - през големите води, и следите Ти не се познаваха.

20 T hou leddest thy people like a flock, By the hand of Moses and Aaron.

Водил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон.