1 ( По слав. 76). За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
(По слав. 76.) За първия певец, по Едутун, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши.
3 С помням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).
Спомням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)
4 У държаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
Удържаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.
5 Р азмислих за древните дни, За годините на старите времена.
Размислих за древните дни, за годините на старите времена.
6 С помням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
Спомням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва:
7 Г оспод до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
Господ довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение?
8 П рестанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
Престанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги?
9 З абрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).
Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)
10 Т огава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
Тогава казах: Това е слабост за мене - да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.
11 Щ е спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
Ще спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,
12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.
13 Б оже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
Боже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Т и си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
Ти си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.
15 И зкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)
Изкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.)
16 В идяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните.
17 О блаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха.
18 Г ласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
Гласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати.
19 П рез морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
През морето беше Твоят път и стъпките Ти - през големите води, и следите Ти не се познаваха.
20 В одил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
Водил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон.