1 А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахава: В името на живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, заявявам ти че през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.

А тесвиецът Илия, който беше от галаадските жители, каза на Ахаав: В името на живия Господ, Израелевия Бог, на Когото служа, ти заявявам, че през тези години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мен.

2 И Господното слово дойде към него и рече:

И Господнето слово дойде към него и му каза:

3 И ди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан.

Тръгнѝ оттук, обърни се на изток и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан.

4 Щ е пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.

Ще пиеш вода от потока; а на враните заповядах да те хранят там.

5 И той отиде та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан.

И той отиде и постъпи според Господнето слово: отиде и седна при потока Херит, който е срещу Йордан.

6 И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.

И враните му донасяха хляб и месо сутрин и вечер. А вода той пиеше от потока.

7 А след известно време потокът пресъхна, понеже на валя дъжд по земята.

А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята. Илия и вдовицата от Сарепта

8 Т огава Господното слово дойде към него и рече:

Тогава Господнето слово дойде към него и му каза:

9 С тани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.

Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; заповядах на една вдовица там да те храни.

10 И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.

И така, той стана и отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, там видя една вдовица, която събираше дърва. Той я извика и ѝ каза: Донеси ми, моля те, малко вода в съд да пия.

11 И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля и залък хляб в ръката си.

А когато жената отиваше да донесе, той извика след нея: Донеси ми, моля те, и залък хляб в ръката си.

12 А тя рече: Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

А тя отговори: Заклевам се в живота на Господа, твоя Бог, нямам нито една пита, а само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната. И сега събирам дръвчета, за да ида и да го приготвя за мен и за сина ми - да го изядем и да умрем.

13 А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;

Тогава Илия ѝ каза: Не бой се! Иди и направи, както каза; но омеси от брашното първо за мен една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си,

14 з ащото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.

защото така казва Господ, Израелевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее до деня, когато Господ дадѐ дъжд на земята.

15 И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха много дни.

И тя отиде да направи, каквото Илия ѝ каза. Така тя, Илия и домът ѝ ядоха много дни.

16 Д елвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори на Илия.

Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля според словото, което Господ говорѝ чрез Илия.

17 А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.

А след това синът на жената се разболя, а болестта му беше така тежка, че не можеше да си поеме дъх.

18 Т огава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

Тогава тя каза на Илия: Какво има между мен и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

19 А той каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.

А той ѝ отговори: Дай ми сина си. И като го взе от скута ѝ и го изнесе в горната стая, където живееше, го положи на леглото си.

20 И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?

И извика към Господа: Господи, Боже мой! Нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина ѝ?

21 Т огава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.

Тогава той се простря три пъти върху детето и извика към Господа: Господи, Боже мой, моля Ти се, нека душата на това дете се върне в него!

22 И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.

И Господ послуша Илиевия глас и душата на детето се върна в него, и то оживя.

23 Т огава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.

Тогава Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Виж, синът ти е жив.

24 И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.

А жената отвърна на Илия: Сега познавам, че си Божий човек и че Господнето слово, което говориш, е истина.