1 З ащото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

И като се договори с работниците за по един пеняз на ден, ги прати на лозето си.

3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;

И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара безделни;

4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.

и на тях каза: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.

5 П ак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.

Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.

6 А , като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?

А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите тук цял ден без работа?

7 Т е му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето,.

Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще получите.

8 К ато се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.

Като се свечери, стопанинът на лозето каза на своя управител: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.

9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един пеняз.

10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.

А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз, но и те получиха по един пеняз.

11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

И като получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

12 Т ия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

Тези, последните, работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

А той отговори на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли договори с мене за един пеняз?

14 В земи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

Вземи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе.

15 Н е ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?

Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

16 Т ака последните ще бъдат първи, а първите последни.

Така последните ще бъдат първи, а първите - последни. Трето предсказание за страданията и възкресението

17 И , когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече:

И когато Исус отиваше към Йерусалим, взе само дванадесетте ученици и по пътя им каза:

18 Е то, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,

Ето, изкачваме се към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт

19 и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

и ще го предадат на езичниците, за да Му се подиграват, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен. Искането на Зеведеевите синове

20 Т огава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство.

А Той ѝ каза: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тези мои двама сина да седнат до Тебе в Твоето царство - единият отдясно, а другият отляво.

22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? Казват Му: Можем.

А Исус отговори: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? И да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Казаха Му: Можем.

23 Т ой им рече: Моята чаша наистина ще пиете,; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.

Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да седнете отдясно и отляво на Мене не е Мое право да реша. То ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец.

24 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

А десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

25 Н о Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях.

Но Исус ги повика и каза: Вие знаете, че князете на народите господаруват над тях и големците им властват над тях.

26 Н о между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

Но между вас няма да бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

28 с ъщо както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. Изцеляване на двама слепци в Йерихон

29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.

И като излизаха от Йерихон, голямо множество вървеше след Него.

30 И , ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!

И, ето, двама слепци, които седяха край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

31 А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!

А народът ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!

И така, Исус се спря, повика ги и попита: Какво искате да направя за вас?

33 К азват Му: Господи, да се отворят очите ни.

Казаха Му: Господи, да се отворят очите ни.

34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.

А Исус се смили и се допря до очите им; и те веднага прогледнаха и тръгнаха след Него.