1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

А всички бирници и грешници се приближаваха до Него да Го слушат.

2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Този приема грешниците и яде с тях.

3 И Той им изговори тая притча, като каза:

И Той им разказа тази притча:

4 К ой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери?

5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

6 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

И като си дойде у дома, свиква приятелите и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

7 К азвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. Притча за изгубената драхма

8 И ли коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?

Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?

9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

10 С ъщо така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае.

Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае. Притча за блудния син

11 К аза още: Някой си човек имаше двама сина.

Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

И по-младият от тях каза на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

И като изхарчи всичко, настана голям глад в онази страна; и той изпадна в лишение.

15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

И отиде да се представи на един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.

16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше.

17 А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад!

А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

18 Щ е стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе;

19 н е съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

21 Р ече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син.

А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.

22 Н о бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му;

23 д окарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

докарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим;

24 з ащото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.

защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.

25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

26 И повика един от слугите и попита, що е това.

И повика един от слугите и попита какво е това.

27 А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.

И той се разсърди и не искаше да влезе, и баща му излезе и го молеше.

29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

А той отговори на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил една твоя заповед; но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си;

30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

а щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.

А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.

32 Н о прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.

Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.