1 А Иов в отговор рече: -

А Йов отговори:

2 Д ано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!

Дано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

3 П онеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

4 З ащото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

5 Р еве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?

Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

6 Я де ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 Д ушата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

Душата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие.

8 Д ано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

Дано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

9 Д а благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

Да благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече!

10 Н о, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

Но това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия.

11 К аква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

Каква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа?

12 С илата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

Силата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна?

13 Н е изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

Не изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението?

14 Н а оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

15 Б ратята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

Братята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци,

16 К оито се мътят от леда, И в които се топи снегът;

които се мътят от леда и в които се топи снегът;

17 К огато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

когато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си.

18 К ерваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

Керваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят;

19 Т еманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

теманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха;

20 И злъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

излъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

21 С ега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

Сега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте.

22 Р екох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

Казах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 И ли: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

Или: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 Н аучете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

Научете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил.

25 К олко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават?

26 М ислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

Мислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър?

27 Н аистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.

Наистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си.

28 С ега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа

И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

29 П овърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

Върнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.

30 И ма ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?