1 I ov a răspuns:

А Йов отговори:

2 „ O! dacă mi s-ar putea cântări durerea şi dacă mi-ar fi pusă în cumpănă nenorocirea!

Дано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

3 A r fi mai grele decât nisipul mării; de aceea mi-au fost atât de nesăbuite cuvintele.

Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

4 C ăci săgeţile Celui Atotputernic m-au străpuns, iar sufletul meu le bea otrava. Groaza lui Dumnezeu vine ca o oaste asupra mea.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

5 O are rage măgarul sălbatic când are iarbă sau mugeşte boul când are nutreţ?

Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

6 S e mănâncă oare fără sare ceea ce nu are gust? Are vreun gust albuşul de ou?

Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 N u mă ating de aşa ceva, căci o aşa mâncare mă îmbolnăveşte.

Душата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие.

8 O ! de-aş putea avea ceea ce vreau şi dacă Dumnezeu mi-ar împlini dorinţa:

Дано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

9 d e-ar vrea Dumnezeu să mă zdrobească, să-Şi întindă mâna şi să mă nimicească!

Да благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече!

10 A tunci mi-ar rămâne măcar această mângâiere şi această bucurie în durerea care nu se mai termină: că n-am încălcat niciodată cuvintele Celui Sfânt.

Но това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия.

11 C e putere mai am ca să mai sper? Care mi-e sfârşitul ca să mai am răbdare?

Каква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа?

12 A m eu puterea pietrei? Este oare de bronz carnea mea?

Силата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна?

13 C u adevărat, nu-mi pot fi de nici un ajutor! Orice sprijin m-a părăsit!

Не изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението?

14 C el deznădăjduit are parte de mila prietenului său, altfel şi-ar pierde frica de Cel Atotputernic.

На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

15 D ar fraţii mei sunt înşelători ca un pârâu, ca albia pâraielor care ies din matcă,

Братята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци,

16 c a torentele tulburi din cauza gheţii, în care stă ascunsă zăpada.

които се мътят от леда и в които се топи снегът;

17 C ând se-ncălzeşte vremea, pâraiele seacă, când este cald, li se usucă albia.

когато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си.

18 C aravanele se întorc din drum după ele, se cufundă în deşert şi pier.

Керваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят;

19 C aravanele din Tema se uită la ele, călătorii din Şeba speră privindu-le.

теманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха;

20 S unt ruşinaţi însă pentru că s-au încrezut în ele; ajung acolo doar ca să fie dezamăgiţi.

излъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

21 C a ele sunteţi şi voi pentru mine: îmi vedeţi nenorocirea şi vă temeţi.

Сега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте.

22 A m zis eu vreodată: «Faceţi-mi un dar!» sau: «Daţi mită pentru mine din bogăţia voastră!»

Казах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 s au: «Scăpaţi-mă din mâna vreunui duşman!» sau: «Răscumpăraţi-mă din mâna vreunui asupritor!»

Или: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 Î nvăţaţi-mă şi voi tăcea, arătaţi-mi unde am greşit.

Научете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил.

25 C ât de dureroase sunt cuvintele drepte! Dar mustrările voastre, ce dovedesc?

Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават?

26 V reţi să mă mustraţi pentru cuvintele mele şi să luaţi drept vânt cuvintele unui deznădăjduit?

Мислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър?

27 V oi vă jucaţi chiar şi cu viaţa orfanilor, vă vindeţi chiar şi prietenul!

Наистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си.

28 D ar acum uitaţi-vă la mine, vă rog! Oare vă voi minţi în faţă?

И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

29 Î ncetaţi, nu fiţi nedrepţi! Încetaţi, e vorba de dreptatea mea!

Върнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.

30 E ste vreo nedreptate pe limba mea? Nu deosebeşte cerul gurii mele ce este rău?

Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?