1 C uvântul Domnului care i-a fost spus lui Ioel, fiul lui Petuel: Invazia lăcustelor

Господнето слово, което дойде към Йоил, Фатуилевия син:

2 „ Ascultaţi lucrul acesta, bătrânilor! Luaţi aminte, toţi locuitorii ţării! S-a mai întâmplat aşa ceva pe vremea voastră sau pe vremea strămoşilor voştri?

Слушайте това, старци, и отворете ухо, всички жители на земята: Ставало ли е такова нещо във вашите дни или в дните на бащите ви?

3 P ovestiţi copiilor voştri despre lucrul acesta, şi copiii voştri să-l spună copiilor lor, iar copiii lor să-l istorisească următoarei generaţii.

Разкажете това на децата си и децата ви нека го разкажат на своите деца, и техните деца - на следващо поколение.

4 C eea ce a lăsat lăcusta Gazam, a mâncat lăcusta Arbe; ceea ce a lăsat lăcusta Arbe, a mâncat lăcusta Ielek şi ceea ce a lăsat lăcusta Ielek, a mâncat lăcusta Hasil.

Каквото остави гъсеницата, изяде го скакалецът; и каквото остави скакалецът, изяде го червеят; и каквото остави червеят, изяде го бръмбарът.

5 T reziţi-vă, beţivilor, şi plângeţi! Văitaţi-vă, voi, toţi băutorii de vin, pentru că vi s-a luat mustul de la gură!

Изтрезнейте, пияници, и плачете, и ридайте, всички винопийци, за новото вино; защото бе отнето от устата ви.

6 C ăci un neam puternic şi fără număr a năvălit asupra ţării Mele; dinţii ei sunt dinţi de leu, iar colţii ei sunt colţi de leoaică.

Понеже на земята Ми излезе народ силен и без брой, чиито зъби са лъвски и който има кътни зъби като лъвица.

7 M i-a pustiit viile şi Mi-a făcut bucăţi smochinii; i-a jupuit de coajă şi i-a trântit jos, lăsându-le ramurile decojite.

Опустоши лозата Ми и сломи смокините Ми; обели я съвсем и я хвърли; пръчките ѝ се обелиха.

8 B oceşte aşa cum fecioara, îmbrăcată cu sac, boceşte după bărbatul tinereţii ei!

Плачѝ като сгодена девица, опасана с вретище, за мъжа на младостта си.

9 D arurile de mâncare şi jertfele de băutură au fost oprite în Casa Domnului, iar preoţii, slujitorii Domnului, jelesc.

Хлебният принос и възлиянието престанаха в дома Господен; и свещениците, служителите Господни, жалеят.

10 O goarele sunt pustiite, pământul jeleşte, căci grânele sunt nimicite. Mustul a secat şi uleiul s-a terminat.

Запустя полето, жалее земята; защото се загуби житото, изсъхна младото вино, дървеното масло е слабо.

11 Î ngroziţi-vă, plugari, văitaţi-vă, vieri, din pricina grâului şi a orzului, căci roadele câmpului sunt distruse.

Посрамете се, земеделци, и ридайте лозари, за пшеницата и за ечемика; защото жътвата на нивата се изгуби.

12 V ia s-a uscat, iar smochinul este veştejit; rodiul, palmierul, mărul, toţi pomii de pe câmp sunt uscaţi. Într-adevăr, s-a ofilit bucuria din mijlocul oamenilor! Chemare la pocăinţă

Лозата изсъхна и смокинята повехна; нарът, палмата и ябълката, дори всичките полски дървета изсъхнаха; и радостта изчезна сред човешките синове. Призив за пост и молитва

13 P reoţilor, îmbrăcaţi-vă cu sac şi jeliţi; văitaţi-vă, slujitori ai altarului! Veniţi, petreceţi noaptea îmbrăcaţi cu saci, slujitori ai Dumnezeului meu! Căci darurile de mâncare şi jertfele de băutură sunt oprite în Casa Dumnezeului vostru.

Опашете се с вретище и плачете, свещеници; ридайте, служители на олтара; елате, нощувайте във вретище, служители на моя Бог; защото хлебният принос и възлиянието са прекратени в дома на вашия Бог.

14 H otărâţi un post, vestiţi o adunare sfântă. Adunaţi-i pe bătrâni şi pe toţi locuitorii ţării la Casa Domnului, Dumnezeul vostru, şi strigaţi către Domnul.

Осветете пост, свикайте тържествено събрание, съберете старейшините и всички жители на страната в дома на Господа, нашия Бог, и извикайте към Господа.

15 V ai, ce zi! Căci ziua Domnului este aproape; ea va veni ca o distrugere de la Cel Atotputernic.

Жалко за онзи ден! Защото денят Господен наближи и ще дойде като гибел от Всесилния.

16 N u s-a prăpădit hrana sub ochii voştri – adică bucuria şi veselia din Casa Domnului ?

Не се ли отне храната пред очите ни, веселието и радостта - от дома на нашия Бог?

17 S eminţele s-au pârjolit sub bulgări, hambarele sunt pustii, grânarele sunt în ruine, căci grânele s-au uscat.

Семената изсъхнаха под буците си, житниците запустяха, хранилищата се съсипаха, защото житото изсъхна.

18 C um gem animalele! Cirezile de vite umblă ameţite, pentru că nu mai au păşune; chiar şi turmele de oi suferă pedeapsa.

Как пъшка добитъкът! Скитат се стадата говеда, защото нямат пасбище. Да! Изгниха стадата овце.

19 C ătre Tine, Doamne, strig, căci focul a mistuit păşunile pustiei şi flăcările au ars toţi copacii câmpiei.

Господи, към Тебе викам; защото огънят изгори пасбищата на целината и пламъкът изгори всичките полски дървета.

20 C hiar şi fiarele câmpului tânjesc după Tine, căci albiile s-au uscat, iar focul a mistuit păşunile pustiei.

Даже и полските животни, задъхвайки се, поглеждат към Тебе; защото водните потоци пресъхнаха и огън изгори пасбищата на целината.