1 С лово Господнє, що було до Йоіла, Петуїлового сина.

Господнето слово, което дойде към Йоил, Фатуилевия син:

2 П ослухайте це, ви старші, і візьміть до вух, усі мешканці землі: чи бувало таке за днів ваших, або за днів ваших батьків?

Слушайте това, старци, и отворете ухо, всички жители на земята: Ставало ли е такова нещо във вашите дни или в дните на бащите ви?

3 О повідайте про це синам вашим, а ваші сини своїм дітям, а їхні сини поколінню наступному.

Разкажете това на децата си и децата ви нека го разкажат на своите деца, и техните деца - на следващо поколение.

4 Щ о лишилось по гусені, зжерла те все сарана, що ж зосталося по сарані пожер коник, а решту по конику зжерла черва.

Каквото остави гъсеницата, изяде го скакалецът; и каквото остави скакалецът, изяде го червеят; и каквото остави червеят, изяде го бръмбарът.

5 П робудіться, п'яниці, і плачте й ридайте за виноградовим соком усі, хто вина напивається, бо віднятий він від уст ваших!

Изтрезнейте, пияници, и плачете, и ридайте, всички винопийци, за новото вино; защото бе отнето от устата ви.

6 Б о на Край Мій прийшов люд міцний й незчисленний, його зуби як лев'ячі зуби, а паща його як в левиці.

Понеже на земята Ми излезе народ силен и без брой, чиито зъби са лъвски и който има кътни зъби като лъвица.

7 В иноград Мій зробив він спустошенням, Моє ж фіґове дерево геть поламав, дощенту його оголив та й покинув, галузки його побіліли.

Опустоши лозата Ми и сломи смокините Ми; обели я съвсем и я хвърли; пръчките ѝ се обелиха.

8 Г олоси, як та дівчина, веретою оперезана, за нареченим юнацтва свого.

Плачѝ като сгодена девица, опасана с вретище, за мъжа на младостта си.

9 Ж ертва хлібна й жертва лита спинилася в домі Господньому, впали в жалобу священики, слуги Господні.

Хлебният принос и възлиянието престанаха в дома Господен; и свещениците, служителите Господни, жалеят.

10 О пустошене поле, упала в жалобу земля, бо спустошене збіжжя, вино молоде пересохло, зів'яла оливка.

Запустя полето, жалее земята; защото се загуби житото, изсъхна младото вино, дървеното масло е слабо.

11 З асоромилися рільники, голосили були виноградарі за пшеницю й ячмінь, бо вигинуло жниво поля.

Посрамете се, земеделци, и ридайте лозари, за пшеницата и за ечемика; защото жътвата на нивата се изгуби.

12 У сох виноград, а фіґа зів'яла, гранатове дерево, й пальма та яблуня, і повсихали всі пільні дерева, бо Він висушив радість від людських синів.

Лозата изсъхна и смокинята повехна; нарът, палмата и ябълката, дори всичките полски дървета изсъхнаха; и радостта изчезна сред човешките синове. Призив за пост и молитва

13 О пережіться веретою, і ридайте, священики, голосіть, слуги жертівника, входьте, ночуйте в веретах, служителі Бога мого, бо хлібна жертва і жертва та лита затримана буде від дому вашого Бога!

Опашете се с вретище и плачете, свещеници; ридайте, служители на олтара; елате, нощувайте във вретище, служители на моя Бог; защото хлебният принос и възлиянието са прекратени в дома на вашия Бог.

14 О голосіть святий піст, скличте збори, позбирайте старших, всіх мешканців землі до дому Господа, вашого Бога, і кличте до Господа.

Осветете пост, свикайте тържествено събрание, съберете старейшините и всички жители на страната в дома на Господа, нашия Бог, и извикайте към Господа.

15 Г оре дневі тому! Бо близький день Господній, і прийде він від Всемогутнього, мов те спустошення!

Жалко за онзи ден! Защото денят Господен наближи и ще дойде като гибел от Всесилния.

16 Ч и ж з-перед очей наших не відіймається їжа, з дому нашого Бога веселість та втіха?

Не се ли отне храната пред очите ни, веселието и радостта - от дома на нашия Бог?

17 П окорчились зерна під своїми грудами, спорожніли комори, поруйновані клуні, бо висохло збіжжя.

Семената изсъхнаха под буците си, житниците запустяха, хранилищата се съсипаха, защото житото изсъхна.

18 Я к стогне товар, поголомшені череди, бо немає їм паші, отари спустошені!

Как пъшка добитъкът! Скитат се стадата говеда, защото нямат пасбище. Да! Изгниха стадата овце.

19 Д о тебе я кличу, о Господи, пожер бо огонь пасовища пустині, а жар попалив усі дерева на полі.

Господи, към Тебе викам; защото огънят изгори пасбищата на целината и пламъкът изгори всичките полски дървета.

20 Н авіть пільна худоба прагне до Тебе, бо водні джерела посохли, огонь же пожер пасовища пустині!

Даже и полските животни, задъхвайки се, поглеждат към Тебе; защото водните потоци пресъхнаха и огън изгори пасбищата на целината.