1 Т ож немає тепер жадного осуду тим, хто ходить у Христі Ісусі не за тілом, а за духом,

И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух.

2 б о закон духа життя в Христі Ісусі визволив мене від закону гріха й смерти.

Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.

3 Б о що було неможливе для Закону, у чому був він безсилий тілом, Бог послав Сина Свого в подобі гріховного тіла, і за гріх осудив гріх у тілі,

Понеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,

4 щ об виконалось виправдання Закону на нас, що ходимо не за тілом, а за духом.

за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.

5 Б о ті, хто ходить за тілом, думають про тілесне, а хто за духом про духовне.

Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни - за духовното.

6 Б о думка тілесна то смерть, а думка духовна життя та мир,

Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир.

7 д умка бо тілесна ворожнеча на Бога, бо не кориться Законові Божому, та й не може.

Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;

8 І ті, хто ходить за тілом, не можуть догодити Богові.

и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога.

9 А ви не в тілі, але в дусі, бо Дух Божий живе в вас. А коли хто не має Христового Духа, той не Його.

Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

10 А коли Христос у вас, то хоч тіло мертве через гріх, але дух живий через праведність.

Обаче ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.

11 А коли живе в вас Дух Того, Хто воскресив Ісуса з мертвих, то Той, хто підняв Христа з мертвих, оживить і смертельні тіла ваші через Свого Духа, що живе в вас.

И ако обитава във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който живее във вас.

12 Т ому то, браття, ми не боржники тіла, щоб жити за тілом;

И така, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, за да живеем плътски.

13 б о коли живете за тілом, то маєте вмерти, а коли духом умертвляєте тілесні вчинки, то будете жити.

Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете.

14 Б о всі, хто водиться Духом Божим, вони сини Божі;

Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

15 б о не взяли ви духа неволі знов на страх, але взяли ви Духа синівства, що через Нього кличемо: Авва, Отче!

Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!

16 С ам Цей Дух свідчить разом із духом нашим, що ми діти Божі.

Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда.

17 А коли діти, то й спадкоємці, спадкоємці ж Божі, а співспадкоємці Христові, коли тільки разом із Ним ми терпимо, щоб разом із Ним і прославитись.

И ако сме деца, тогава сме и наследници - наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него. Надеждата за спасение

18 Б о я думаю, що страждання теперішнього часу нічого не варті супроти тієї слави, що має з'явитися в нас.

Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас.

19 Б о чекання створіння очікує з'явлення синів Божих,

Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове.

20 б о створіння покорилось марноті не добровільно, але через того, хто скорив його, в надії,

Понеже творението беше подчинено на немощ не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини,

21 щ о й саме створіння визволиться від неволі тління на волю слави синів Божих.

с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца.

22 Б о знаємо, що все створіння разом зідхає й разом мучиться аж досі.

Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега.

23 А ле не тільки воно, але й ми самі, маючи зачаток Духа, і ми самі в собі зідхаємо, очікуючи синівства, відкуплення нашого тіла.

И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло.

24 Н адією бо ми спаслися. Надія ж, коли бачить, не є надія, бо хто що бачить, чому б того й надіявся?

Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?

25 А коли сподіваємось, чого не бачимо, то очікуємо того з терпеливістю.

Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

26 Т ак само ж і Дух допомагає нам у наших немочах; бо ми не знаємо, про що маємо молитись, як належить, але Сам Дух заступається за нас невимовними зідханнями.

Така също и Духът ни помага в нашата немощ - понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания;

27 А Той, Хто досліджує серця, знає, яка думка Духа, бо з волі Божої заступається за святих.

а Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля.

28 І знаємо, що тим, хто любить Бога, хто покликаний Його постановою, усе допомагає на добре.

Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.

29 Б о кого Він передбачив, тих і призначив, щоб були подібні до образу Сина Його, щоб Він був перворідним поміж багатьма братами.

Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;

30 А кого Він призначив, тих і покликав, а кого покликав, тих і виправдав, а кого виправдав, тих і прославив.

а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави. Силата на Божията любов

31 Щ о ж скажем на це? Коли за нас Бог, то хто проти нас?

И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

32 Т ой же, Хто Сина Свого не пожалів, але видав Його за всіх нас, як же не дав би Він нам із Ним і всього?

Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?

33 Х то оскаржувати буде Божих вибранців? Бог Той, що виправдує.

Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?

34 Х то ж той, що засуджує? Христос Ісус є Той, що вмер, надто й воскрес, Він праворуч Бога, і Він і заступається за нас.

Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас?

35 Х то нас розлучить від любови Христової? Чи недоля, чи утиск, чи переслідування, чи голод, чи нагота, чи небезпека, чи меч?

Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч?

36 Я к написано: За Тебе нас цілий день умертвляють, нас уважають за овець, приречених на заколення.

( Защото, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; смятани сме като овце за клане.")

37 А ле в цьому всьому ми перемагаємо Тим, Хто нас полюбив.

Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

38 Б о я пересвідчився, що ні смерть, ні життя, ні Анголи, ні влади, ні теперішнє, ні майбутнє, ні сили,

Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,

39 н і вишина, ні глибина, ані інше яке створіння не зможе відлучити нас від любови Божої, яка в Христі Ісусі, Господі нашім!

нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.